Чуждестранна българистика

От септември 2022 г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН работи по изпълнението на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от Министерството на образованието и науката на Република България.
Общата цел на програмата е преодоляване на негативните нагласи и изграждане на привлекателен образ на страната ни чрез засилване на интереса към българистиката в чужбина като научноизследователска област, акцентираща основно върху българския език и литература, българската история, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор). Водеща цел ще бъде провеждане на целеви научни изследвания и създаване на устойчиво партньорство между включените в програмата бенефициенти, както и на мрежа от изследователи, включваща както преподаватели от България и чужбина, така и студенти, докторанти и млади учени, с интерес към българистиката и нейното популяризиране.
Сайт на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“: https://bulgaristica.bas.bg/

В рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ Институтът за български език изпълнява четири работни задачи, обединени в три работни пакета: „Дигитални ресурси“, „Образователна дейност и обучения“ и „Научни и научно-приложни форуми“.

I. Работен пакет „Дигитални ресурси“

• Задача: Дигитализиране на текстове и изследвания, свързани с историята на българския език

Цел на задачата е да се насърчи работата в областта на езиковата диахрония, насочена към изследване на българския език от XV – XIX в., и други въпроси, свързани с историята на езика.

Екип от Секцията за история на българския език:

проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова
доц. д-р Георги Митринов
доц. д-р Калина Мичева-Пейчева
гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева
гл. ас. д-р Татяна Брага

Ръководител: гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева

• Задача: Словник за българско-хърватски речник

Цел на задачата е разработване на български словник като основа за съставянето на актуален българско-хърватски речник, който да отразява съвременното състояние на българската и хърватската лексика.

Eкип от Секцията по българска лексикология и лексикография:

проф. д-р Диана Благоева
проф. д-р Сия Колковска
доц. д-р Надежда Костова
доц. д-р Цветелина Георгиева
гл. ас. д-р Атанаска Атанасова
гл. ас. д-р Ванина Сумрова
гл. ас. д-р Михаела Кузмова
Светломира Манова
гл. ас. д-р Росица Стефчева (Софийски университет)
д-р Татяна Дункова (Софийски университет)

Ръководител: проф. д-р Диана Благоева

• Задача: Предоставяне на онлайн достъп до адаптирани лексикографски ресурси

Цел на задачата е обогатяване на предоставяните за свободен достъп дигитални лексикографски ресурси, разработени в Института за български език, чрез публикуването на адаптирани пълнотекстови дигитални версии на различни речници – тълковни, неологични, терминологични, фразеологични и др.

Eкип от Секцията по българска лексикология и лексикография:

проф. д-р Диана Благоева
проф. д-р Сия Колковска
доц. д-р Надежда Костова
доц. д-р Цветелина Георгиева
гл. ас. д-р Атанаска Атанасова
гл. ас. д-р Ванина Сумрова
гл. ас. д-р Михаела Кузмова
Светломира Манова

Ръководител: проф. д-р Диана Благоева

II. Работен пакет „Образователна дейност и обучения“

Подпомагане чрез научна литература, библиография и консултации разработването на изследователски проекти и на индивидуални научни трудове с българистична тематика, свързани с кариерното развитие на чуждестранни учени българисти.

• Задача: Онлайн библиографска платформа „Езиковедска българистика. Библиография на българска езиковедска литература“

Цели

1. Създаване на онлайн библиографска платформа с възможност за автоматизирано търсене на информация във всички области на езиковедската българистика по различни канали: автор, заглавие, тематична рубрика, ключова дума или словосъчетание, географски показалец, именен показалец и пр.
2. Подпомагане на научноизследователската дейност на чуждестранни българисти чрез предоставяне на систематизирана и събрана на едно място актуална библиографска информация. Чрез възможностите за автоматизирано търсене ще се създадат много по-добри условия за популяризиране на постиженията на българското езикознание в българистичните центрове в чужбина.
3. Повишаване на взаимната цитируемост и публикационното сътрудничество между български и чуждестранни езиковеди българисти.

Екип:

Библиотечен съвет на ИБЕ: доц. д-р Милен Томов, доц. д-р Калина Мичева-Пейчева, библиотекари М. Тодорова и Е. Михайлова
Ръководител: доц. д-р Милен Томов

III. Работен пакет „Научни и научно-приложни форуми“

• Задача: Изработване на изложба, посветена на най-старите български ръкописи и на българската глаголическа писмена традиция

Екип:

проф. д-р Явор Милтенов

Илие-Каталин Григоре, Факултет по римокатолическа теология, Букурещки университет, и Мариус Оанта, доктор по история. Семинар на тема „Реминисценции от миналото на българите католици в с. Чопля, Румъния“ (19.06.2023 г.), https://ibl.bas.bg/seminar-vreministsentsii-ot-minaloto-na-balgarite-katolitsi-v-s-tchoplya-rumaniyav/

Проф. Малгожата Сковронек, Лодзки университет, Полша. Лекция на тема „Българистика и българистични изследвания в Лодзкия университет“ (11.03.2024 г.), https://ibl.bas.bg/lektsiya-na-prof-malgozhata-skovronek-v-ramkite-na-izpalnenieto-na-nnp-vrazvitie-i-utvarzhdavane-na-balgaristikata-v-tchuzhbinav/

Проф. хаб. д-р Йоанна Сатола-Сташковяк, Академия по хуманитарни и икономически науки, Лодз, Полша. Лекция на тема „Из опита по съставянето на българско-чужд речник“ (16.05.2024 г.), https://ibl.bas.bg/proleten-lingvistitchen-seminar-6/#satola

Доц. Марияна Бийелич, Катедра по южнославянски езици и литератури на Философския факултет към Загребския университет, Хърватия. Лекция на тема „Фигуративността на езика в поезията на Христо Смирненски“ (6.06.2024 г.), https://ibl.bas.bg/proleten-lingvistitchen-seminar-6/#bijelic

Проф. хаб. д-р Наталия Длугош, Университет „Адам Мицкевич“ в Познан, Полша. Лекция на тема „Лингвистични аспекти на визуалната идентификация – българска терминология, свързана с украсяването и модификацията на тялото“ (23.10.2024 г.), https://ibl.bas.bg/esenen-lingvistitchen-seminar-2/

Проф. хаб. д-р Юлия Мазуркевич-Сулковска, Университет в Лодз, Полша (24.03. – 04.05.2025 г.), работа върху проект на тема „Езикът на служителите на службите за сигурност на Полската народна република и Народна република България въз основа на анализ на архивни документи, свързани с наблюдението на интелигенцията“. Лекция на тема „Езикът на служителите на службите за сигурност на Полската народна република и Народна република България въз основа на анализ на архивни документи относно следенето на интелигентските среди“ (28.04.2025 г.), https://www.youtube.com/watch?v=FrkNjhWhqZU&embeds_referring_euri=https%3A%2F%2Fibl.bas.bg%2F&source_ve_path=Mjg2NjY

Д-р Якуб Банашак, Институт по славистика към Полската академия на науките, Варшава, Полша (07.04. – 18.05.2025 г.), работа върху проект на тема „Изследвания на предикатно-аргументните структури от висш ред в българския и полския език“. Лекция на тема „Семантичната категория определеност/неопределеност в светлината на темо-ремната структура (в българския и полския език)“ (14.05.2025 г.), //ibl.bas.bg/proleten-lingvistitchen-seminar-8/#Banasiak

Проф. хаб. д-р Петър Сотиров, Университет „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин, Полша. Лекция на тема „Демокрация? Когнитивна дефиниция на понятието въз основа на езикови данни“ (14.05.2025 г.), https://www.youtube.com/watch?v=enUV-G1-hKw

Доц. Илияна Кръпова, Университет „Ка’ Фоскари“ във Венеция, Италия. Лекция на тема „Специфика на българските фактивни конструкции“ (21.05.2025 г.), //ibl.bas.bg/proleten-lingvistitchen-seminar-8/#Krapova

Проф. хаб. д-р Наталия Длугош, Университет „Адам Мицкевич“ в Познан, Полша (01.06. – 27.06.2025 г.), работа върху проект на тема „Полски и български правни термини в съдебните решения по наказателни дела“.

Представяне на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ в Чешката академия на науките, https://ibl.bas.bg/predstavyane-na-natsionalnata-nautchna-programa-vrazvitie-i-utvarzhdavane-na-balgaristikata-v-tchuzhbinav-v-tcheshkata-akademiya-na-naukite/

На 14 ноември 2023 г. в Богословския институт „Сан Томазо“ в Месина, Италия, се състоя международният учебен семинар „Ролята на католиците за българската култура“, https://ibl.bas.bg/mezhdunaroden-utcheben-seminar-vrolyata-na-katolitsite-za-balgarskata-kulturav-v-gr-mesina-italiya-po-nnp-vrazvitie-i-utvarzhdavane-na-balgaristikata-v-tchuzhbinav/

На 21 май 2024 г. проф. Марияна Цибранска-Костова и гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева изнесоха лекцията Cultural contacts between Bulgaria and Italy in the Late Middle Ages в магистърската програма в Департамента за литературни, езикови и компаративистични изследвания на Университета „Ориентале“ в Неапол,
https://ibl.bas.bg/lektsiya-v-neapol-po-nnp-vrazvitie-i-utvarzhdavane-na-balgaristikata-v-tchuzhbinav/

Кръгла маса, посветена на проф. Кирил Мирчев, на която се представиха резултати по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, https://bulgaristica.bas.bg/pages-161-kragla-masa-posvetena-na-prof-kiril-mirchev-na-koiato-se-predstaviha-rezultati-po-nnp-razvitie-i-utvarjdavane-na-balgaristikata-v-chujbina

Гостуване на проф. д-р Явор Милтенов в БНР по повод изложбата „Истории от глаголически времена“, https://bnr.bg/sofia/post/101824304

Отразяване на посещението на д-р Татяна Брага в Южна Бесарабия (Украйна) в местни медии: https://mahala.com.ua/novyny/v-bolhradi-vidznachyly-den-slov-ianskoi-pysemnosti

https://bolgrad-rada.od.gov.ua/z-dnem-slovyanskoyi-pysemnosti-i-kultury/

Конкурс за подпомагане на млади изследователи при издаването на първа монография, посветена на българистична проблематика, https://ibl.bas.bg/konkurs-za-podpomagane-na-mladi-izsledovateli-pri-izdavaneto-na-parva-monografiya-posvetena-na-balgaristitchna-problematika/

Основни резултати

Работен пакет „Дигитални ресурси“

Обогатено е съдържанието на Електронната библиотека (https://ibl.bas.bg/lib/) на Института за български език, като е предоставен свободен достъп до дигитализирани версии на „Речник на българския език“ (2001 – 2023, т. I – XVI), „Речник на книжовния български език на народна основа от XVII век (върху текст на Тихонравовия дамаскин)“ (2012), „Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI в.)“ (2010), „Речник на активната фразеология в българския и полския език“ (2022).
Съставителство и публикуване със свободен достъп на христоматията „Страници от историята на българската книжнина и език. Текстове и преводи” (https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(101)).

В Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“ излезе от печат сборникът „Нова чуждестранна българистика“, разработен и издаден в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на Министерството на образованието и науката на Република България. Сборникът, съставен и редактиран от учени от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, включва публикации на изтъкнати чуждестранни българисти, представители на различни научни средища в Полша, Чехия, Русия, Сърбия, Украйна, Германия и Унгария, и очертава широкия обхват на техните научни интереси. Изследванията, включени в сборника, представят разнообразни аспекти на съвременната българистика. Трудът ще бъде полезен за всички, които се интересуват от българския език и литература, от българската история, изкуство и култура.
https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(115)

Работен пакет „Образователна дейност и обучения“

Онлайн библиографска платформа „Езиковедска българистика. Библиография на българска езиковедска литература“

6.2.1. Проведена е анкета за проучване на информационните потребности на езиковедите с акцент върху чуждестранните българисти и е извършен анализ и статистическа обработка на получените данни.
По-подробно за резултатите от анкетата вж. Мичева-Пейчева, К. Езиковедите за информационните ресурси по езикознание. – Дзяло, 2023, № 27.
https://www.abcdar.com/magazine/XXVII/Dzl_2023_br27_03_Kalina_Micheva_Peicheva_Ezikovedite_za_informacionnite_resursi_po_ezikoznanie.pdf

6.2.2. Извършен е преглед на състоянието на езиковедската библиография с оглед на изпълнението на задачата по съставяне на онлайн библиографската база данни.
По-подробно вж.: Томов, Милен. Българската езиковедска библиография – съвременно състояние, проблеми и перспективи за развитие. – В: Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2024 година). София, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, 2024, с. 45 – 49. https://ibl.bas.bg/mezhdunarodna-godishna-konferentsiya-na-instituta-za-balgarski-ezik-vprof-lyubomir-andreytchinv-2024

6.2.3. Инсталиран е специализираният библиографски софтуер еVerbis със създадени до момента около 1500 библиографски записа. Разработена е система от ключови думи и класификационни рубрики с цел разкриване на съдържанието на публикациите в базата данни, което прави библиографската платформа ценен информационен българистичен лингвистичен ресурс. Софтуерът извършва успешно автоматичен трансфер на библиографски записи и метаданни с други славистични и международни библиографски бази данни, като предоставя бърз пълнотекстов достъп до търсените публикации. Разработваната платформа Библиография на българската езиковедска литература с версии за ползване на български, английски, немски и чешки език е достъпна на адрес https://biblio.ibl.bas.bg/#!/

Публикации на чуждестранни българисти

Йоанна Сатола-Сташковяк. Из историята на създаването в Полша на Съвременен българско-полски речник. – Български език, 2024, кн. 1, с. 71 – 85. Print ISSN 0005-4283, Online ISSN 2603-3372, doi: 10.47810/BL.71.24.01.06 https://www.balgarskiezik.eu/1-2024/0_6_JOANNA%20SATOLA_str.%2071-85_BG.pdf

Наталия Длугош. Еквивалентност в превода на полски и български съдебни решения. Термини от семантичното поле пол. kara и бълг. наказание. – Български език, 2025, Приложение, с. 370 – 381. Print ISSN 0005-4283, Online ISSN 2603-3372, doi: 10.47810/BL.72.25.PR.26 (https://www.balgarskiezik.eu/p-2025/0_0_26_NATALIA%20DLUGOSZ_370-381_BG.pdf).

Петър Сотиров. За полско-българската лексикална апроксимация – 30 години по-късно. – В: Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2025 година). София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2025, с. 167 – 175. ISSN 2683-118Х (print), ISSN 2683-1198 (online).

Ilie-Cătălin GRIGORE, Marius OANȚĂ. REMINISCENCES OF THE BULGARIAN-PAULICIAN PAST IN THE CIOPLEA COMMUNITY: FROM RESIDUAL CULTURE TO AN ETHNIC REVIVAL PARADIGM. – Балканско езикознание, 2024, 2. ISSN: 0324-1653.
https://ibl.bas.bg/iblapp/admin/files/LB_2024-2_BG_Paulicians_summary_G.pdf

Нова чуждестранна българистика. Съставители и отговорни редактори Магдалена Абаджиева, Цветелина Георгиева, Милен Томов. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2025. 220 с. ISBN 978-619-245-544-6 (print), ISBN 978-619-245-545-3 (online). https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(115)