По случай 84-тата годишнина от основаването си Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките има удоволствието да организира поредното издание на Международната годишна конференция, което ще се проведе на 15 и 16 май 2026 г. в гр. София.
Конференцията се е утвърдила като престижен форум за представяне на най-актуалните постижения и тенденции в областта на изследването на българския език в България и по света, както и на научните успехи на деветте секции на Института, включително резултатите от работата по национални и международни проекти и сътрудничеството с български и чуждестранни научни центрове.
Тематика
Тематиката на конференцията обхваща следните основни направления (без да се ограничава до тях):
- Съвременен български език
- Българска лексикология и лексикография
- Терминология и терминография
- История на българския език
- Българска диалектология
- Българска етимология
- Българска ономастика
- Етнолингвистика
- Общо и съпоставително езикознание
- Компютърна лингвистика
- пленарни доклади от водещи българисти от България и чужбина;
- Кръгла маса „Априлското въстание и Българското книжовно дружество“;
- Изложба „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“.
Дата и място на провеждане
15 – 16 май 2026 г., гр. София
Форма на провеждане
Конференцията ще се проведе присъствено, освен ако не възникнат извънредни обстоятелства.
Срокове
16 януари 22 януари 2026 г.: краен срок за подаване на докладите
16 февруари 20 февруари 2026 г.: уведомяване на авторите за резултатите от оценката на докладите
28 февруари 8 март 2026 г.: краен срок за подаване на окончателния вариант на докладите
15 май 2026 г.: публикуване на електронния вариант на сборника с доклади
За контакт с Организационния комитет
Имейл адрес: confibl@ibl.bas.bgУебстраница на конференцията
https://ibl.bas.bg/confibl2026/Езици
Работни езици на Конференцията са: български, английски и руски.
Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ през 2026 г. се организира благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“, Договор № КП-06-МНФ/40 от 12.12.2025 г. Фонд „Научни изследвания“ не носи отговорност за съдържанието на докладите, представени на научния форум, както и за съдържанието на рекламните и другите материали за него.
Програмен комитет
Цветана Димитрова – Институт за български език, Българска академия на науките, България (председател)
Бистра Андреева – Саарландкси университет, Германия
Якуб Банашяк – Институт по славистика, Полска академия на науките, Полша
Диана Благоева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Мариола Валчак-Миколайчакова – Университет „Адам Мицкевич“, Полша
Ана Васунг – Загребски университет, Хърватия
Цветелина Георгиева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Наталия Длугош – Университет „Адам Мицкевич“, Полша
Пьотр Злотковски – Университет „Мария Кюри-Склодовска“, Полша
Елена Иванова – Санктпетербургски държавен университет, Русия
Елеонора Йовкова-Шии – Университет в Тояма, Япония
Елена Карагьозова – Берлински свободен университет, Германия
Людмила Карпенко – Самарски университет, Русия
Светла Коева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Сия Колковска – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Михаил Кондратенко – Институт за лингвистични изследвания, Руска академия на науките, Русия
Марина Котова – Санктпетербургски държавен университет, Русия
Ана Кочева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Яна Левицка – Институт по езикознание „Людовит Щур“, Словашка академия на науките, Словакия
Корина Лешбер – Институт за лингвистични и интеркултурни изследвания, Германия
Юлия Мазуркевич-Сулковска – Лодзки университет, Полша
Марек Майер – Лодзки университет, Полша
Христина Марку – Тракийски Демокритов университет, Гърция
Ваня Мичева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Олга Савеска – Университет в Белград, Сърбия
Петър Сотиров – Университет „Мария Кюри-Склодовска“, Полша
Максим Стаменов – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Мила Тасева-Кюркчиева – Колеж по изкуства и науки, Университет на Южна Каролина, САЩ
Елена Узеньова – Институт по славянознание, Руска академия на науките, Русия
Станка Фитнева – Университет на кралицата, Канада
Антон Цимерлинг – Държавен институт по руски език „А. С. Пушкин“, Русия
Анна Чолева-Димитрова – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Организационен комитет
Миглена Михайлова-Паланска – Институт за български език, Българска академия на науките, България (председател)
Александър Георгиев – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Теодора Кръстева – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Кирил Първанов – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Симеон Стефанов – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Ивелина Стоянова – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Ванина Сумрова – Институт за български език, Българска академия на науките, България
Валентина Стефанова – Институт за български език, Българска академия на науките, България
На конференцията ще имате възможност да чуете пленарни доклади от водещи българисти и слависти.
Алесандро Мария Бруни е редовен професор по славистика в Университета на Неапол „Ориентале“ и чуждестранен член на Българската академия на науките. Научните приноси на проф. Бруни към палеославистиката са със специален фокус върху текстологията и критиката на текста, кирилската палеография и кодикология, историческата лингвистика, както и върху сравнителното изследване на ръкописните традиции на различни езици. Публикувал е трудове върху византийския и славянския корпус на словата (λόγοι) на Григорий Богослов, включително три монографии и редица статии в международни рецензирани списания и томове. Разработва нов методологически подход към изучаването на славянските преводи на Стария завет, които позволяват да се докаже тяхната роля за филологическото изследване на Септуагинтата и Еврейската Библия. Методът включва цялостно изследване на славянските ръкописни традиции, съчетано с изучаване както на техните гръцки оригинали, така и на други традиции на източното християнство (като грузинската).
Бистра Андреева е професор по фонетика и фонология към Катедрата по езикознание и езикови технологии в Университета в Заарланд. Основните ѝ изследователски интереси са насочени към прозодията, включително: при изучаването на втори език, фонетика и фонология на интонацията и ритъма, междуезикови и индивидуални различия в продукцията и възприемането на сричковата изявеност, връзката mellan интонацията и информационната структура и взаимодействието между информационната плътност и прозодичната структура. Проф. Андреева е автор (и съавтор) на редица статии по фонетиката и фонология на прозодични и сегментни явления на редица европейски езици. Тя изработва българския ToBi и анализира акустичните/прозодичните характеристики на различните типове фокус както в продукцията, така и в перцепцията. Работи върху перцепция на ритъм в съпоставителен план – български, английски, немски, както и продукция на ритъм в съпоставителен план – немски, български, италиански, английски.
ПРОГРАМА
на Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките
Място на провеждане: гр. София, ул. „Георги Раковски“ № 108, сградата на Федерацията на научно-техническите съюзи в България
Първи ден, 15.05.2026 г. (петък)
Приветствия и поздравителни адреси
Алесандро Мария Бруни (Университет „Ориентале“ в Неапол, Италия)
Среднобългарските източници между езиковата иновация и приемствеността: лингвотекстологически наблюдения
Председател: Владислав Миланов | Секретар: Валентина Стефанова
За някои имперфективни глаголи в славянския превод на „Против богомилите“ от Евтимий Зигавин
Няколко езикови особености на Отец-Пантелеймоновата редакция на „История славянобългарска“
Към въпроса за литеронимите в старобългарските азбуки. Наименованията на първите три букви от енеадата на десетиците. Тълкуване на паратактичните контекстуални връзки в акростиха
Към въпроса за превода на някои богословски понятия в първа глава на Евангелие от Йоан с оглед на банатския български език
Преводът на Самуил Бакачич като лингвокултурна адаптация на прозата на Йоаникий Галятовски
Председател: Маргарита Младенова | Секретар: Малина Стойчева
Концептът „скромност“ по данни от проведени анкети
Концептът „отзивчивост“ в представите на съвременния българин (на базата на анкетен материал)
Индивидът в съвременното българско езиково съзнание (по данни от анкетен материал)
Митологичното и рационалното при названията на дъгата, вихрушката и ветровете (количествен анализ на номинационните модели)
Quantitative and linguocultural analysis of lexemes in the Bulgarian language containing the word-forming morpheme общо- and the root – общ-
Председател: Биляна Михайлова | Секретар: Цветелина Ангелова
Селищните имена като извор за старинната българска антропонимия
За женските лични имена в списъците на християнското население от български села в Беломорието, по данни от османски данъчни регистри от XVI век
Антропоним в этнолингвистическом освещении: болг. Екатерина (с русскими параллелями)
Някои щрихи към отношението „омонимия – паронимия“ в терминологията
Председател: Александра Багашева | Секретар: Симеон Стефанов
Оценъчна морфология: една непроучена област в българско-гръцките съпоставителни изследвания
Едно сходство във фонотактичния профил на българския и унгарския език
Заключителните изводи в съдебните експертизи на българските и руските експерти (в сравнение с полските и американските експерти)
Истината като систематично подвеждащ израз
Организатори и модератори: доц. д-р Кристияна Симеонова, доц. д-р Кирил Кирилов (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин”, Българска академия на науките)
С участието на: проф. д.ф.н. Николай Аретов (Институт за литература, Българска академия на науките), доц. д-р Радослав Спасов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“), проф. д-р Руска Станчева (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин”, Българска академия на науките), доц. д-р Татяна Александрова (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин”, Българска академия на науките), Виго Василев (НГДЕК „Константин-Кирил Философ”)
Бистра Андреева (Институт по езикознание и езикови технологии, Университет на Заарланд, Германия)
Регионална и възрастова динамика на ларингалния контраст при твърдите преградни съгласни в българския език
Председател: Валентина Бонджолова | Секретар: Робертино Стоилов
Конструкцията „още + сравнителна степен“ в български и украински език
Значения на раритета „женщина“ в български език
Словенската граматична конструкция „naj + кондиционал“ в светлината на българските косвени евиденциали
Geographical Variation in the Lexical Expression of Time: A Comparative Study of Romanian Dialects
Подходът на Питър Бари към Българското възраждане и книжовния български език
Председател: Гергана Дачева | Секретар: Явор Иванов
За причините, обуславящи ниската функционална честота на бъдеще предварително време в миналото
Темпоралността като йерархична система: параметри и категории на темпоралната семантика
Прогресивен тест за определяне на нивото на владеене на български език
Председател: Красимира Алексова | Секретар: Александър Георгиев
Употребата на двоеточие и нейната кодификация
Степенуване при качествени прилагателни, означаващи основните категории цветове
Адвербиализация на относителни прилагателни имена в българския език
Втори ден, 16.05.2026 г. (събота)
Стефана Димитрова (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките)
Скритите възможности на езика
Председател: Биляна Тодорова | Секретар: Николай Паскалев
Полиграфиксацията като начин за създаване на графични оказионализми
Неологизми в български език, свързани с дезинформацията – видове, практика и медийна грамотност
Начин на изписване и представяне на собствените имена на празници в „Речника на българския език“
Съществителните имена от общ род в първия еднотомен речник на българския език
Огънят в българската фразеология (основни метафорични модели)
Председател: Марина Джонова | Секретар: Жанета Златева
Семантична хомогенизация в развоя на синтактичните промени на краткото притежателно местоимение в съвременния български език
Семантични ограничения при образуването на умалителни съществителни в съвременния български език
За употребите на глаголи с корен ‘бол’ в превода на български език на поредицата „Хари Потър“
Глаголи за физически контакт в рамките на класа на глаголите за действие
Глаголи, свързани с човешкото тяло, в аспектуалния клас за действие
Diachronic patterns of infinitive loss in Bulgarian compared to other South Slavic languages
Елена Узеньова (Институт за славянознание, Руска академия на науките, Русия)
Културен диалект на българи-мюсюлмани от с. Азатлъ (Едирне, Турция)
Председател: Радослав Цонев | Секретар: Теодора Кръстева
Названията за ‘охлюв’ (helix) в диалектоложките бележки на кюстендилския книжовник Георги Димитров от 90-те години на XIX век
Български диалектни кулинарни глаголи, назоваващи ферментация
Към произхода на хрът, хрітка
Фонд „Научни изследвания“ не носи отговорност за съдържанието на докладите и рекламните материали.
16.05.2026 г.
15.05.2026 г., ОСНОВНА СЕСИЯ
15.05.2026 г., ПАРАЛЕЛНА СЕСИЯ
Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2026 година). София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2026. ISSN 2683-118Х (print). ISSN 2683-1198 (online).
Кръгла маса „Априлското въстание и Българското книжовно дружество“
В рамките на Международната годишна конференция на Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ беше проведена Кръглата маса „Априлското въстание и Българското книжовно дружество“, посветена на 150-ата годишнина от провеждането на Априлското въстание.
Юбилейната годишнина е повод да си припомним за героизма на българите, за саможертвата на въстаниците и за историческото значение на събитията, довели до Освобождението на България. Организатори и водещи на Кръглата маса бяха доц. д-р Кристияна Симеонова и доц. д-р Кирил Кирилов от Института за български език към Българската академия на науките. В това събитие взеха участие проф. д.ф.н. Николай Аретов от Института за литература към Българската академия на науките, доц. д-р Радослав Спасов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Руска Станчева от Института за български език към Българската академия на науките, доц. д-р Татяна Александрова от Института за български език към Българската академия на науките и Виго Василев, ученик от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“.
Всички участници се обединиха около факта, че Априлското въстание от 1876 г. е най-мащабният и организиран опит за освобождение след дългогодишната подготовка на революционерите и просветителите. То е върховна проява на българския национален дух и показва готовността на българите за саможертва в името на свободата на Отечеството. Най-голямото историческо значение на въстанието се състои в това, че то насочва вниманието на Великите сили към българския въпрос и става прекият политически и дипломатически катализатор за последвалата Руско-турска война (1877–1878), довела до Освобождението на България. Затова проф. Андрей Пантев нарича въстанието триумфа на един погром.
Участниците в Кръглата маса в своите изказвания акцентираха върху различни моменти от това велико събитие. Проф. Николай Аретов от Института за литература към Българската академия на науките подчерта, че Априлското въстание е една от най-познатите и разпознаваеми теми в нашата литература. Разбира се, ключовата творба е „Записки по българските въстания“. Слушателите научиха и малко известния факт, че тя е била част от по-голям проект, в който, освен Захари Стоянов, са участвали Стоян Заимов, Никола Обретенов и др. Целта е била да се създаде героичен образ на епохата. И до днес българите мислят за Априлското въстание през призмата на Захари Стоянов и Иван Вазов, но първият литературен опит на тази тема е романът „Десетдневното царуване“, посветен на събитията в Панагюрище.
Доц. Радослав Спасов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разказа за подготовката на въстанието. Той представи интересни факти за събранията на революционерите, за изворовата база, за възгледите на отделните личности за провеждането на бунта и пр. Доц. Спасов накратко се спря и на международната обстановка, в която избухва въстанието. Информацията за изключително кървавото потушаване на въстанието бързо достига до много страни. Чуждите дипломати виждат ужасите и истината повече не може да бъде скрита. Европейската общественост научава за извършените жестокости, а българският въпрос става предмет на международна дипломация. Общественото мнение в много държави започва да симпатизира на българите.
Проф. Руска Станчева от Института за български език към Българската академия на науките запозна слушателите с някои страни от дейността на Любен Каравелов. Той е сред най-великите личности и най-значителните фигури в нашия обществено-политически и културен живот през Възраждането. Любен Каравелов е творец и революционер с разностранна дейност, който има неоценим принос не само за националноосвободителното ни движение, но и за развитието на българската литература, публицистика и обществена мисъл. Той не е пряк участник в Априлското въстание, но воюва със силата на словото, неговото бойно поле е публицистиката. Важен аспект от дейността му е и фактът, че той участва в подготовката за учредяването на Българското книжовно дружество.
Доц. Татяна Александрова от Института за български език към Българската академия на науките представи интересни страни от дейността на Иван Евстратиев Гешов и Марин Дринов. Марин Дринов в своята кореспонденция се бори за получаване на много широк отзвук на въстанието. Макар и не с оръжие в ръка, тези дейци на Българското книжовно дружество отдават своята енергия и имат огромен принос за създаване на симпатия към българската кауза. Доц. Александрова подчерта факта, че Българското книжовно дружество, Българският революционен централен комитет и Българската екзархия се създават приблизително по едно и също време. Макар да си служат с различни средства, те имат една обща цел – укрепването на националното съзнание и създаване на независима българска държава и църква. Това говори, че културно-просветното и духовното израстване, от една страна, и политическото, от друга, вървят ръка за ръка.
Последен участник в Кръглата маса бе Виго Василев, който е ученик от единадесети клас на Националната гимназия за древни езици и култури. Той е праправнук на български възрожденец и разказа интересни неща за Димитър Беровски – учител, който въвежда български учебници в родното си място и който се е борил против гръцкото духовенство. Бил е и участник в Първата българска легия. През 1875 г. създава в Солун революционното дружество „Българска зора“. Димитър Беровски взема участие и в Руско-турската война.
Кръглата маса, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание, завърши с убеждението на организаторите и участниците, че паметта за това събитие ще бъде от векове за векове и никога няма да се заличи от народната памет. Въпреки че във военно отношение въстанието е неуспешно и завършва с десетки хиляди жертви и разрушени селища, то постига своята стратегическа цел – да накара света да признае българското право на независима държава. Събитията от 1876 г. правят невъзможно връщането към статуквото в Османската империя. Дипломатическите усилия кулминират в Цариградската посланическа конференция, а след нейния провал – в обявяването на Руско-турската освободителна война.
Откриване
Секция 1. История на българския език
Секция 2. Етнолингвистика
Секция 3. Ономастика. Терминология
Секция 4. и Секция 5. Съпоставителни изследвания
Секция 6. и Секция 7. Съвременен български език
Секция 8. Лексикология
Секция 9. Семантично и синтактично описание на българския език
Секция 10. Диалектология. Етимология
Коктейл, кулоари
Изложба „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“
Изложбата „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“ е част от инициативите на Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките във връзка с честванията на 150-годишнината от Априлското въстание – едно от най-значимите събития в българската националноосвободителна история. Експозицията хвърля светлина върху редица значими личности, революционери и книжовници, участвали в подготовката и провеждането на Априлското въстание, както и върху идеолозите и вдъхновителите на борбата за свобода на българския народ, представени чрез собствените им автентични думи и спомените на техните съвременници и съратници. Чрез тези живи свидетелства днешните поколения могат да усетят духа на времето, неугасимия стремеж към свобода и чувството за дълг, които са окрилявали участниците във въстанието и са им вдъхвали решимост да въплътят думите в дела, избирайки осъзнатата саможертва.
Проследен е пътят на националноосвободителната идея – от съграждането ѝ чрез делото на личности като Георги Раковски, Любен Каравелов и Васил Левски до нейното най-възвишено проявление в Априлското въстание. Представени са емблематични фигури на българската революция – Христо Ботев, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Бачо Киро, Константин Величков, Цанко Дюстабанов, Никола Обретенов и Поп Харитон – чиито слова и дела свидетелстват за неотстъпната им вяра в свободата и готовността им да принесат в жертва и самите себе си за нейното осъществяване.
Думите на представените революционери разкриват и нравствените основания на националноосвободителната борба, въплътени в програмата на Българския революционен централен комитет – „свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа“.
Специално място е отделено и на тримата братя Дринови – революционерите Найден и Пейо и книжовника Марин Дринов. Техният живот е ярко свидетелство за дълбоката връзка между просветното дело и революционната борба – две взаимно допълващи се сили, които подготвят почвата за избухването на Априлското въстание.
Докладите се оформят според инструкциите, публикувани на уебстраницата на конференцията:
За да се запази анонимността, полето за въвеждане на имената на авторите и институцията, към която принадлежат, се оставя непопълнено. Самоцитиранията, които могат да нарушат анонимността, трябва да се избягват.
Подаването на статиите се извършва в .pdf формат чрез профила на конференцията в системата за управление на конференции EasyChair (author – make a new submission). Авторите, които нямат профил в нея, могат да се регистрират на адрес: https://easychair.org/account/signup. При подаване на докладите е нужно всеки автор да избере от списъка с тематичните области тези области, към които принадлежи докладът.
Предвижда се издаване на сборник с докладите от конференцията, който ще бъде представен за оценка и включване в ISI Web of Science. Етичен кодекс
Сборник Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
Публикационна етика и насоки за избягване на некоректни практики
В сборника Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (по-нататък наричан Сборник с доклади) се публикуват материали, които са приети за участие в Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ след положителна оценка, основаваща се на двустранно анонимно рецензиране. Конференцията се е утвърдила като престижен форум за представяне на най-актуалните постижения и тенденции в областта на изследването на българския език в България и по света, както и на научните успехи на деветте секции на Института, включително резултатите от работата по национални и международни проекти и сътрудничеството с български и чуждестранни научни центрове.
Настоящият кодекс на стандартите за публикационна етика и насоки за избягване на некоректни практики регулира стандартите за етично поведение, към които са задължени да се придържат всички страни, участващи в издаването на Докладите от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Сборникът с доклади се публикува от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.
Тематиката на Конференцията обхваща следните основни направления (без да се ограничава до тях):
- Съвременен български език
- Българска лексикология и лексикография
- Терминология и терминография
- История на българския език
- Българска диалектология
- Българска етимология
- Българска ономастика
- Етнолингвистика
- Общо и съпоставително езикознание
- Компютърна лингвистика
Докладите, приети за участие в конференцията, трябва да представят оригинални актуални изследвания в някоя от областите на езикознанието, включително изследвания с приносен характер към дадена лингвистична теория, разработки, представящи анализ на влиянието на една или друга лингвистична теория и/или значението на съвременните технологии за развитието на лингвистичните теории в случаите, в които това е уместно.
Сборникът с доклади приема и се придържа към правилата за поведение и международните стандарти на Комитета за публикационна етика (COPE).
НАСОКИ ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРОГРАМНИЯ КОМИТЕТ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ
Програмният комитет има задължение да възлага на членове на Програмния и/или Организационния комитет изпълнението на конкретни задачи, свързани с публикуването на Сборника с доклади, включително с редактирането на получените ръкописи и подготовката им за печат.
Членовете на Програмния комитет и на Организационния комитет, както и Редакционният съвет, отговорен за подготовката и издаването на Сборника с доклади, са задължени да следват безпристрастни професионални принципи във всеки аспект от процеса на набиране, оценяване, приемане и публикуване на материали в Сборника с доклади. При изпълнението на тези свои задачи те са длъжни да вземат справедливи и обективни решения без обвързаност с каквито и да било търговски съображения, както и да осигурят безпристрастно протичане на процедурата по рецензиране.
Програмният комитет оценява и извършва подбор на ръкописите, подадени за публикуване в Сборника с доклади и представяне в рамките на конференцията, като се ръководи изцяло от тяхната научна стойност. Подборът на статиите се осъществява след внимателно разглеждане въз основа на следните критерии: оригиналност, приносен характер, висока научна и методологическа стойност, техническа издържаност и яснота на представеното изследване. Съответствието на подадените ръкописи с тези критерии се установява чрез процедура на двустранно анонимно рецензиране, осъществявано от анонимни рецензенти, които са избрани в качеството им на експерти в дадената област. Членовете на Програмния комитет, които участват в подбора на докладите, не могат да бъдат ангажирани в процеса на оценяване в никакво друго свое качество (напр. като рецензенти).
Програмният комитет не разглежда ръкописи, при които е установен конфликт на интереси, произтичащ от съществуването на конкуренция, сътрудничество или други отношения с някой от авторите, компаниите или институциите, свързани със съответния доклад. При установяване на такива конфликти ръкописът се отхвърля, без да бъде рецензиран.
Програмният комитет и Организационният комитет се задължават да защитават анонимността на рецензентите и на авторите в процеса на анонимно рецензиране.
Програмният комитет и отговорните редактори, на които е възложена подготовката и публикуването на Сборника с доклади от конференцията, заявяват готовността си да публикуват поправки, пояснения, оттегляния и извинения, когато това е необходимо. Програмният комитет се ангажира да изработи и прилага правила за разрешаване на конфликти и отговаря за управлението на възникнали конфликти на интереси между служители, автори, рецензенти, членове на Редакционния съвет и др. Програмният комитет се задължава да реагира своевременно при евентуални жалби и да гарантира възможността жалбоподателите да потърсят удовлетворение на своите претенции по установения ред. Програмният комитет се ангажира да положи всички възможни усилия за разрешаването на възникналите конфликти или жалби в съответствие с най-добрите установени практики. Програмният комитет и Организационният комитет носят отговорност да запознаят своевременно всички страни, участващи в процеса по издаване на Сборника с доклади, с изложените в настоящия документ стандарти за спазване на публикационната етика и насоки за избягване на некоректни практики.
НАСОКИ ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА АВТОРИТЕ НА ДОКЛАДИ
С подаването на доклад за участие в конференцията авторите потвърждават, че представените изследвания са проведени по етичен и отговорен начин в съответствие с приложимото законодателство.
Авторите се задължават да изложат научните си резултати в съответствие с принципите на научната етика, които изключват каквото и да било фабрикуване, подправяне или невярно представяне на научните данни. Авторите полагат всички усилия да демонстрират значимостта на своите научни изследвания, като същевременно предоставят нужната информация и цитати / позовавания на използваните източници, така че всички заинтересовани страни да са в състояние да възпроизведат представения в изследването анализ. Неверните или съзнателно неточни твърдения представляват неетично поведение и следователно се смятат за неприемливи.
Авторите се стремят да гарантират по всички възможни начини, че изследването им е изцяло оригинално, поради което във всички случаи, когато се използват произведения и/или се привеждат изказвания на други автори, това трябва да бъде обозначено по ясен и еднозначен начин. Плагиатството във всичките му форми представлява неетично поведение и следователно се смята за неприемливо.
В случай че един и същ ръкопис е подаден за разглеждане на повече от една конференция, авторите са задължени своевременно да уведомят Програмния комитет, така че членовете на последния да бъдат наясно, че в зависимост от резултатите от кандидатстването подаденият материал може да бъде оттеглен.
Авторът, който отговаря за кореспонденцията между авторския колектив и организаторите на конференцията, се задължава да положи всички усилия, за да осигури пълното съгласие на всички съавтори при одобряването на окончателния вариант на доклада и представянето му за публикуване. Програмният комитет приема, че представянето на окончателния ръкопис означава, че всички съавтори са съгласни със съдържанието му.
В случай на установяване на съществени грешки авторите се ангажират да уведомят своевременно Програмния комитет, така че публикацията да може да бъде оттеглена и преработена в приемливи срокове.
Авторите трябва да са в състояние да демонстрират, че индивидуалното им участие и принос към изследването, което се представя за печат, са отразени по адекватен начин.
Авторите са задължени да посочат източниците на финансирането на изследването си, както и да декларират съществуващи или потенциални конфликти на интереси.
Авторите поемат пълната отговорност за съдържанието на подадените доклади.
Правата върху текстовете принадлежат на авторите им. Всички статии и други материали, включени в Сборника с доклади, са защитени с Международния лиценз Creative Commons Attribution 4.0 International License.
НАСОКИ ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА РЕЦЕНЗЕНТИТЕ
Рецензентите се избират измежду предварително определена група от специалисти в различни области на езикознанието. Възлагането на ръкопис за рецензиране на даден експерт е съобразено с областите му на компетентност.
Програмният комитет съобщава на рецензентите чрез имейли нужната информация, свързана с процеса на рецензиране, и предоставя на тяхно разположение формуляра за рецензиране.
Програмният комитет гарантира, че самоличността на рецензентите и авторите е защитена съгласно изискванията на процедурата за двустранно анонимно рецензиране.
Работата на рецензентите е от решаващо значение за удостоверяването на научната стойност на подадените ръкописи и играе първостепенна роля при вземането на решения, свързани с приемането или отхвърлянето на текстовете, подадени за участие в Сборника с доклади и представяне в рамките на конференцията.
Рецензентите няма да разглеждат ръкописи, с които имат конфликт на интереси в резултат от конкуренция, сътрудничество или други отношения с някого от авторите, компаниите или институциите, свързани със съответните доклади.
Достъпът до информация и/или идеи, получени в хода на изпълнението на задълженията по оценка на даден ръкопис, се пазят в тайна и не се използват за придобиване на лично преимущество или облага на рецензента или други лица.
Рецензирането се извършва обективно, изчерпателно и точно, като всички наблюдения, препоръки или критики се формулират ясно и се подкрепят с подходящи аргументи съгласно изискванията, представени във формуляра за рецензиране. Рецензентите са длъжни да изложат заключенията си по уважителен и ненападателен начин.
В случай че даден рецензент смята, че не притежава нужната компетентност да рецензира конкретен ръкопис, или преценява, че по някаква причина не е в състояние да изготви пълна и точна рецензия или да спази определения срок, той е длъжен да уведоми своевременно Програмния комитет и да се оттегли от възложените му задължения.