Съвременен български език

В секцията се извършва научноизследователска дейност в три основни научни направления:

• Граматика, семантика, прагматика – описание на граматичната система на съвременния български книжовен език в нейното функциониране и определяне на граматичните норми. Обект на анализ са граматичната семантика на българския език и актуални проблеми на прагматиката.
• Теория и история на новобългарския книжовен език – изследване на установяването и развитието на новобългарския книжовен език през Възраждането и през ХХ век.
• Езикова култура – изучаване на писмената практика и кодифициране на писмените норми на съвременния български книжовен език – правописни и пунктуационни. Секцията подготвя и издава нормативни справочници, които имат официален характер.

Основател на Секцията е чл.-кор. Любомир Андрейчин.

БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн) е интуитивна платформа със свободен достъп до надеждна информация за българския книжовен език – за правопис, правоговор, пунктуация и граматика.

Службата за езикови справки и консултации извършва експертна и консултантска дейност в помощ на редица институции: министерства, съдебна система, фирми, обществени организации, медии, издателства.

Справочникът „Езикови справки по интернет” съдържа богата езикова информация под формата на въпроси и отговори. Той е разработен въз основа на ежедневно обновяваната база от данни на Службата за езикови справки и консултации към Института за български език.

БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн)

БЕРОН е академична платформа със свободен достъп до надеждна информация в интернет за правописа, правоговора, пунктуацията и граматиката на българския книжовен език. БЕРОН е особено ценен за обучението по български език във и извън България. Той е достъпен и полезен за всеки, който търси достоверна информация за нормите на българския книжовен език и за употребата на думите.

Речници

Официален правописен речник на българския език. Глаголи

София, Просвета, 2016.

Речникът съдържа повече от 20 000 словникови единици с богата информация за формите на глагола в съвременния български книжовен език и за техните правописни особености.

Официален правописен речник на българския език

София, Просвета, 2012; 676 стр.

Със своите близо 90 000 речникови единици “Официален правописен речник на българския език” е най-пълният досега справочник от този тип. Речникът има нормативен характер – правилата, формулирани в увода, и правописът на включените в него думи са задължителни за писменото общуване.

Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила

Изданието има нормативен характер и съдържа основните правила на правописа и пунктуацията на българския език. Обхванати са най-важните правописни и пунктуационни проблеми. Всички обяснения са илюстрирани с внимателно подбрани примери от разнообразни източници, представителни за съвременната писмена практика.

Учебен речник по български език и литература

София, Наука и изкуство, 2008; 248 стр.
Автори: Р. Станчева, Т. Александрова, Ал. Иванов

В речника са включени термините от обучението по български език и литература, както и общоупотребими думи, при които често се допускат грeшки.

Трудове и сборници

Мониторинг на въпросите в онлайн справочника „Езикови справки по интернет” за периода 2018 – 2020 г.

София: Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин”, 2023. 75 с. ISBN 978-619-90884-6-3.

Мониторингът е резултат от работата по проекта на Секцията за съвременен български език към Института за български език на тема „Езикова култура и езикова политика. Електронни ресурси за езикови консултации” (2018 – 2020).

Езиковите нагласи на днешните българи. Езикови нагласи, езиково поведение и кодификация на книжовните норми

Научна публикация за езиковите нагласи и поведение на съвременните българи.

Българите, книжовността, езикът ХІХ – ХХ век

Състав. В. Мурдаров. София, ЕМАС, 2008; 389 стр.

Сборникът съдържа нови, оригинални приноси към непроучвани досега страни от историята на новобългарския книжовен език като славянски, балкански и европейски през ХІХ и ХХ век. Обхванат е широк кръг от въпроси – от основите на славянската филология и мястото на българския език сред останалите славянски езици през приноса на отделни учени за неговото изследване, конкретни проблеми на синтаксиса, морфологията, лексиката, правописа, езиковата картина и езиковите сценарии през Възраждането до нова трактовка на връзката між формирането на българската нация през Възраждането и изграждането на българския книжовен език.

Закони на/за езика

Състав. П. Костадинова. София, Хейзъл, 2004; 238 стр.

В сборника се изразява принципното становище на учени от Института за български език относно актуалния проблем за законодателното уреждане на езиковата материя в България. Разглеждат се и практиката и опитът по отношение на езиковото законодателство в езиковата политика на Балканите и по света, проблемите на националните езици в Европейския съюз, както и възможностите на съвременните езикови технологии.

Проблеми на граматичната система на българския език

Състав. В. Станков. София, Акад. изд. Проф. М. Дринов, 1995; 371 стр.
(Българско езикознание, 1.)

В сборника се анализират недостатъчно изяснени и спорни проблеми главно от областта на именната система на съвременния български книжовен език. Извършва се съпоставителен анализ на българския език с някои славянски и други европейски езици.

История на новобългарския книжовен език

София, БАН, 1989; 541 стр.

Пръв обобщаващ академичен труд върху проблемите на историята на новобългарския книжовен език от Възраждането до ХХ век.

Граматика на съвременния български книжовен език

Т. 1. Фонетика;
Т. 2. Морфология;
Т. 3. Синтаксис.
София, БАН, 1982–1983.

Първа и единствена засега академична граматика на съвременния български книжовен език.