Езикови справки

В изречението Ще направя всичко възможно да остана същият човек трябва да се употреби пълен член при прилагателното същият, тъй като словосъчетанието същият човек се свързва с глагола остана. Пълен член се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се, представлявам (в значение 'съм').

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

В изречението Средствата са разпределени според достигнатата обща сума не трябва да се пише запетая пред предлога според, тъй като изречението е просто и не съдържа обособени части или вметнати изрази.

По-добре да се използва знакът за параграф (§), както е прието. Съкращението пар. не е общоприето и еднозначно, поради което не е достатъчно разпознаваемо.

В изречението е правилно да се употреби пълен член: „Протокол“ означава протоколът, изготвен..., тъй като думата протокол се свързва с глагола означава в значение 'е'. Пълен член се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се, представлявам (в значение 'съм').

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

В израза На Ива с най-добри пожелания не се пише запетая пред предлога с. Изразът функционира като просто изречение, в което няма подлог и сказуемо. Не са налице обособени части, вметнати думи и изрази и обръщения, затова не се пише запетая пред предлога с.

Правилно е слятото изписване с малка буква, напр. постковид синдром, тъй като постковид е сложна дума, в която първата съставка пост пояснява втората ковид (срв. и посттоталитаризъм, посткултура и др. под.).

Ако е употребено съкращението КОВИД, тогава писането е с дефис: пост-КОВИД синдром.

Официален правописен речник (2012), Слято  писане, с. 51.

В края на израза С цел подобряване на обслужването, когато следва подлог, не се пише запетая, тъй като не е налице условие за употреба на запетая в простото изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 79 – 84.

В изречението Тя е връзката ни с него – единствения непознаваем свят прилагателното име единствен трябва да се напише с кратък член, тъй като се отнася към думата него, която не е подлог в изречението.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

При официално общуване с непознат е най-уместно да се използва цялата фамилия – Димитрова-Христова, тъй като това е фамилията по документи, а и не е известно дали носителят предпочита едната от двете фамилии и коя точно предпочита. В работна среда, когато е известно дали носителят има предпочитание към едното фамилно име, би могло само то да се използва при обръщение.

В книжовния език се употребява само глаголът сглобявам, а глаголът сглабям е разговорен. 

Официален правописен речник (2012), с. 570. 

Правилно е съставното собствено име да се пише с две главни букви: Етрополски Балкан, защото втората дума е Балкан – друго собствено име на Стара планина. Когато думата балкан се отнася до друга планина, тя се пише с малка буква. 

Официален правописен речник (2012), т. 39.2.

Правилно е наименованието на специалността да се напише с малка буква и без кавички: студенти по медицина, защото то е употребено без категоризиращата дума специалност.

Официален правописен речник (2012), т. 41.15. 

Запетаите са правилно написани, тъй като или 50 години съвместен живот е обособена част, въведена със съюза или (има значение на тоест, сиреч) и поясняваща златна сватба: Златна сватба, или 50 години съвместен семеен живот, отпразнува семейство Желеви.

Официален правописен речник (2012), т. 80.2.

В съчетание със съществителното име граждани е правилно да се употреби както прилагателното име чужди, така и прилагателното име чуждестранни. Едно от значенията на прилагателното име чужд е 'чуждестранен'. В документи и в други официални текстове се употребяват както словосъчетанието чужди граждани, така и словосъчетанието чуждестранни граждани.

Втората запетая е излишна, защото няма обособяване в изречението – съюзът нито – нито свързва еднородни части. Правилната пунктуация е: Не виждам нито луната, нито звездите и не зная накъде тичам.

Официален правописен речник (2012), т. 79.2.