Езикови справки

Отговор: Правилно е да се употреби както притежателното местоимение ваш, така и възвратното притежателно местоимение свой. Когато нещо е притежание на подлога в изречението и подлогът е говорещият или слушащият (тоест сказуемото е в 1 л. ед. или мн.ч. или във 2 л. ед. или мн.ч.), може да се употреби както обикновено притежателно местоимение, така и възвратното притежателно местоимение свой. Задължителна е употребата на възвратното притежателно местоимение, когато е необходимо да се означи, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът не е нито говорещият, нито слушащият (тоест сказуемото е в 3 л. ед. или мн.ч.). Например: Петър ме запозна с баща си (различно по смисъл от Петър ме запозна с баща му – с бащата на някой друг, не на Петър); Иван и Мария ми разказаха за идеята си (различно от Иван и Мария ми разказаха за идеята им – идеята е на други хора, не на Иван и Мария).

Официален правописен речник (2012), т. 21.2. [...]

Отговор: В 1. и 2. лице единствено и множествено число може да се употребява както възвратното притежателно местоимение свой, така и обикновеното притежателно местоимение. Това е така, защото няма опасност от двусмислици. Правилно е както Сподели своята история, така и Сподели твоята история.

Официален правописен речник (2012), т. 21.2. [...]

Отговор:

В 1 и 2 лице единствено и множествено число може да се използва както възвратното притежателно, така и обикновеното притежателно местоимение: 
Аз взех чантата ми.
Аз взех чантата си.
Ти взе чантата ти.
Ти взе чантата си.

Официален правописен речник (2012), т. 21.2.


 

[...]

Отговор: При положение че приятелят е на Петър, а не на друго лице, правилният вариант е Петър потърси своя приятел. Употребата на възвратното притежателно местоимение свой в случая е задължителна, тъй като приятелят е притежание на подлога Петър, а подлогът в изречението не е нито говорещият, нито слушащият.

Официален правописен речник (2012), т. 21.2. [...]

Отговор: В  изречението Познавам го като мой/свой преподавател може да се употреби както местоимението мой, така и местоимението свой. Употребата на възвратното притежателно местоимение свой е задължителна, когато е необходимо да се означи, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът не е нито говорещият, нито слушащият, напр. Иван говори със сина си (т.е. със собствения си син; срв. Иван говори със сина му – не със собствения си син).

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 21.2. [...]

Отговор: В изречението трябва да се употреби възвратното притежателно местоимение своето: Учениците оценяват това като важно за своето бъдеще, тъй като става въпрос за бъдещето на учениците, а не на някой друг. Възвратното притежателно местоимение се употребява задължително, когато е необходимо да се означи, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът в изречението не е нито говорещият, нито слушащият (т.е. подлогът може да се замени с лично местоимение в 3 л. ед.ч. (той, тя, то) или 3 л. мн.ч. (те).

Официален правописен речник (2012), т. 21.2. [...]