Секция за съвременен български език
;

Търсене по дума или словосъчетание

Резултат от търсене за: " да "

Въпрос: Как е правилно да се пренесе думата семейство: семей-ство или семейс-тво

Отговор: Думата семейство може да се пренесе на нов ред по един от двата начина: семейс-тво и семейст-во. Неправилно е пренасянето семей-ство, защото, когато й стои след буква за гласна и пред група от букви за съгласни, при него на горния ред трябва да остане поне една буква за съгласна.

Официален правописен речник (2012), т. 65.4.1. [...]

Въпрос: Как е правилно да се членува думата рожден в изречението: На 20 октомври, рождения ден на Иван, отидохме на разходка в парка?

Отговор: Правилно е думата рожден да се членува с кратък член: На 20 октомври, рождения ден на Иван, отидохме на разходка в парка. Членуваната дума рожден е определение към ден, а цялото съчетание рождения ден пояснява 20 октомври – това е обстоятелствено пояснение, а не подлог. Следователно е невъзможна замяната на цялото словосъчетание 20 октомври рождения ден на Иван с той, затова думата рожден се членува с кратък член. 

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2. [...]

Въпрос:

Слято или разделно е правилно да се напише напът в изречението: Напът сме да провалим всичко?
 

Отговор:

​В изречението Напът сме да провалим всичко напът се пише слято, защото е употребено като сложно наречие, в което съчетанието от предлога на и съществителното път образува смислова цялост с ново значение (срв.: Той е на път за работа). 

Официален правописен речник (2012), т. 53.20.1 и 53.20.1.1; стр. 398.
 

[...]

Въпрос: Къде има запетаи в изречението: През последните няколко седмици бяхме свидетели на много дебати: дали учебният процес трябва да се организира онлайн, или учениците трябва да се върнат обратно в класните стаи?

Отговор: В изречението През последните няколко седмици бяхме свидетели на много дебати: дали учебният процес трябва да се организира онлайн, или учениците трябва да се върнат обратно в класните стаи запетая има само след думата онлайн. Съюзът или е втора съставка от двойния съюз дали или, затова пред него се пише запетая.

Официален правописен речник (2012), т. 79.3.5. [...]

Въпрос: ​Коя дума – настоящето или настоящото, е правилно да се употреби в изречението: В настоящото изследване се разглеждат формите на самостоятелното обучение?

Отговор: ​Правилно е в това изречение да се употреби думата настоящото: В настоящото изследване се разглеждат формите на самостоятелното обучениеВ изречението е използвана формата за среден род на прилагателното име настоящ – настоящо. Срв. и настоящата седмица, настоящите прегледи. Докато настоящето е членувана форма на съществителното име настояще, напр. Важно е единствено настоящето, а не миналото; Трябва да се вземе предвид настоящето, но и миналото и бъдещето.

Официален правописен речник (2012), с. 401. [...]

Въпрос: Трябва ли да има запетая в изречението Боядисват ги така просто за да се отличават (като просто тук е в значение 'само')?

Отговор: В изречението Боядисват ги така просто за да се отличават не трябва да има запетая. Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза (в случая – за да), въвеждащ второто изречение, стои уточняваща дума (в случая – просто).

Официален правописен речник (2012), т. 90. [...]

Въпрос: ​Трябва ли да се постави запетая след работим в изречението Освен да работим, умеем и да се веселим?

Отговор: В изречението Освен да работим, умеем и да се веселим трябва да се постави запетая след думата работим. Простото изречение освен да работим, въведено със сложния съюз освен да, пояснява другото просто изречение (умеем и да се веселим), затова двете прости изречения в състава на сложното трябва да се отделят едно от друго със запетая.

Официален правописен речник (2012), т. 86. [...]

Въпрос: Трябва ли да има запетая в изречението Ще отиде, понеже е смел?

Отговор: В изречението Ще отиде, понеже е смел трябва да се постави запетая пред съюза понеже. Простите изречения в състава на сложното (в случая простите изречения са Ще отиде и е смел), свързани със съюзи и съюзни думи, се отделят със запетая.

Официален правописен речник (2012), т. 86. [...]

Въпрос: Правилно ли е да се напише call център?

Отговор: Не е правилно и не е обосновано на български да се пише call център. Правилното изписване е колцентър.

Официален правописен речник (2012), с. 329. [...]

Въпрос: Правилно ли е в надпис да са членувани думите комисия, образование и наука в името Комисия по образованието и науката?

Отговор: В собственото име Комисия по образованието и науката е правилно думите образование и наука да се членуват, тъй като това е официалното име на съответната комисия. Тези думи винаги остават членувани в това собствено име, независимо къде е написано то: в надпис, в свързан текст и т.н. В надпис обаче не е правилно да се членува думата комисия в състава на собственото име Комисия по образованието и науката. В свързан текст думата комисия като част от това име се членува според общите правила за членуване в българския език. Съставните собствени имена, изградени от нарицателни имена, се членуват според общите правила за членуване. Например: Присъединиха се и членове на Комисията по образованието и науката.

Официален правописен речник (2012), т. 17.7.1.2. [...]

Въпрос: Как е правилно да се предаде на български личното име: Омар Хаям или Омар Хайям?

Отговор: Правилно е на български личното име да се предаде като Омар Хаям. Въпреки че в българската иранистика е прието изписването Омар Хайям, установеното по традиция предаване на името на български е без й. Йотувано а се предава на български с буквата я.

Официален правописен речник (2012), т. 26.4.1. [...]

Въпрос: В израза терминът „хипертекст“ трябва ли думата хипертекст да се огради в кавички?

Отговор: В израза терминът „хипертекст“ думата хипертекст трябва да се огради в кавички. Възможно е вместо кавички да се използва курсив или друг шрифтов стил, тъй като различното шрифтово оформяне поема службата на кавичките. В случаи като този е необходимо ограждането в кавички или шрифтовото оразличаване, тъй като не се има предвид това, което е назовано с думата, а думата, която го назовава. Срв.: В изречението той погрешно използва „лук“ вместо „лък“ и Той използва лук, за да овкуси ястието. [...]