Езикови справки

Отговор:

В разговорната реч и в някои професионалните говори се използва глаголът приоритизирам. Глаголът обаче не принадлежи към книжовната глаголна лексика – не е включен в Официален правописен речник. Глаголи, 2016 г. 

 

[...]

Отговор: Формата за множествено число на съществителното студио е студиа, като съществуват два варианта на книжовен изговор в зависимост от ударението: сту̀диа и студиа̀. 

Официален правописен речник (2012), с.599. [...]

Отговор: Прилагателното законосъобразен се пише с едно н, защото се отнася към съществителното закон. Означава 'установен, съобразен със закона' и не е производно от прилагателното законен. 

Официален правописен речник на българския език (2012), с. 269. [...]

Отговор: Глаголите осредня и усредня са дублети, затова и формите им за минало страдателно причастие са дублетни: осреднен и усреднен. 

Официален правописен речник. Глаголи (2016), с. 447, с. 961. 
  [...]

Отговор: Съществителното име евро – название на общата парична единица на страните от Европейския съюз, няма форма за множествено число. Правилните изрази са двайсет евро, няколко евро, милиони евро, цените са в евро. Формата евра е некнижовна. 

Официален правописен речник на българския език (2012), с. 245. [...]

Отговор: Съществителните лист (хартия) и лист (на дърво) са омоними. Множественото число, когато става въпрос за хартиени листове, е листове, а за листа на дървета: листа и листи. Формата за множествено число листя е диалектна и не е част от книжовния български език. 

Официален правописен речник (2012 г.), с. 356
  [...]

Отговор: Най-първите в словосъчетанието най-първите хора се пише с дефис, защото е форма за превъзходна степен. 

Официален правописен речник (2012), т. 58. [...]

Отговор: При обръщение не е коректно да се съкращават звателните форми господине, госпожо, господа особено в случаите, когато след тях не е употребено собствено име. Напр. Уважаеми господа. 
  [...]

Отговор: [...]

Отговор: Думата Средновековие се пише с главна буква като име на културно-исторически период.

Официален правописен речник (2012), т. 38.6. [...]

Отговор: Правилно е двайсет и пет годишнина да се пише разделно, защото числителното е съставно и е в съчетание със съществително.

Официален правописен речник (2012), т. 53.3.1. и 55.7.1. [...]

Отговор: Съкращението на думата минута е без точка, защото съкращенията на мерните единици от международната система SI се изписват без точка както на кирилица, така и на латиница. Правилното е: мин (min). Когато обаче се означава определен момент от денонощието, след съкращението на думата минута се пише точка: Ще дойда в 7 ч. и 30 мин.

Официален правописен речник (2012), т. 72.1.1., т. 110.1.1. [...]

Отговор: Изразът днес – утре се изписва с тире и шпации, тъй като е израз, означаващ приблизителност, а не е сложна дума.

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 103.5. [...]

Отговор: Съкращаването на собствено лично име може да стане по два начина:
1. Запазва се само първата буква от името (напр. А. за Антон).
2. Запазват се няколко букви от името, като последната е съгласна (напр. Кр. за Красимир).

Официален правописен речник (2012), т. 69.1; т. 69.2. [...]

Отговор: Когато в едно словосъчетание са съкратени всички думи, са възможни и двата варианта - със и без шпации. Правилно е:
 д. ф. н. и д.ф.н.

Официален правописен речник (2012), т. 72.2.1. [...]