Секция за съвременен български език
  1. Начало
;

Категории

Интересни въпроси

Търсене по дума или словосъчетание

Резултат от търсене за: " с "

Въпрос: В края на изречение, което завършва със съкратена дума, например Това се случи през 2020 г., пише ли се още една точка за края на изречението? 

Отговор: В края на изречение, което завършва със съкратена дума, се пише само една точка – за съкращението и за края на изречението: Това се случи през 2020 г.  [...]

Въпрос: Трябва ли да има запетая в изречението Боядисват ги така просто за да се отличават (като просто тук е в значение 'само')?

Отговор: В изречението Боядисват ги така просто за да се отличават не трябва да има запетая. Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза (в случая – за да), въвеждащ второто изречение, стои уточняваща дума (в случая – просто).

Официален правописен речник (2012), т. 90. [...]

Въпрос: ​Трябва ли да се постави запетая след работим в изречението Освен да работим, умеем и да се веселим?

Отговор: В изречението Освен да работим, умеем и да се веселим трябва да се постави запетая след думата работим. Простото изречение освен да работим, въведено със сложния съюз освен да, пояснява другото просто изречение (умеем и да се веселим), затова двете прости изречения в състава на сложното трябва да се отделят едно от друго със запетая.

Официален правописен речник (2012), т. 86. [...]

Въпрос: Два изпълнителя или двама изпълнители е правилно, когато става дума за юридически лица?

Отговор: Когато става дума за юридически лица, а не физически лица, е правилно да се използва бройната форма: два изпълнителя. Съществителните от м.р., завършващи на съгласна, които имат значение както на предмет, така и на лице, имат бройна форма само когато се употребяват в значението на предмет (срв. и: няколко типа жилища / разговарях с двама типове; няколко члена от закона / няколко членове на борда на директорите).

Официален правописен речник (2012), т. 19.2.5. [...]

Въпрос: ​Как се пише: взаимно допълващ се или взаимнодопълващ се?

Отговор: Правилно е да се пише разделно: взаимно допълващ се. Това е словосъчетание, а не сложна дума, тъй като местата на съставките могат да се променят – възможно е да се каже взаимно допълващ се, както и допълващ се взаимно. 

Официален правописен речник (2012), 53.17.1. [...]

Въпрос: Трябва ли да има запетая в изречението Ще отиде, понеже е смел?

Отговор: В изречението Ще отиде, понеже е смел трябва да се постави запетая пред съюза понеже. Простите изречения в състава на сложното (в случая простите изречения са Ще отиде и е смел), свързани със съюзи и съюзни думи, се отделят със запетая.

Официален правописен речник (2012), т. 86. [...]

Въпрос: И двете форми за множествено число на съществителното рог – рога и рогове – ли са правилни?

Отговор: И двете форми за множествено число на съществителното рог – рога и рогове – са правилни, но в някои значения на думата рог е правилно да се употреби само едната от двете форми за мн.ч. Например в значение 'музикален инструмент' формата за мн.ч. на рог е рогове: Прозвучаха бойните рогове.

Официален правописен речник (2012), с. 559.
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/рог/ [...]

Въпрос: Слято или разделно се пише накрак в изречението Той изкара болестта накрак?

Отговор: В изречението Той изкара болестта накрак е употребено наречието накрак, затова изписването е слято. Наречието накрак е образувано от предлог и съществително име. Използваното съществително име не може да се променя граматически, което означава, че не образува словосъчетание, а е съставна част на сложно наречие. Срв. и: наум, накуп, отстрани, докрай, подред, начело, следобед. Когато съчетанието от предлог и съществително име не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. В този случай съществителното може да се променя граматически. Например: Това пък въобще не ми дойде на ум (на ума); Пий лекарството след обед (след обеда), не след вечеря. Но: Не чети наум, а на глас; Това се случи следобед, не сутринта (т.е. по това време на деня).

Официален правописен речник (2012), т. 53.20.1. [...]

Въпрос: Правилно ли е да се напише call център?

Отговор: Не е правилно и не е обосновано на български да се пише call център. Правилното изписване е колцентър.

Официален правописен речник (2012), с. 329. [...]

Въпрос: Правилно ли е в надпис да са членувани думите комисия, образование и наука в името Комисия по образованието и науката?

Отговор: В собственото име Комисия по образованието и науката е правилно думите образование и наука да се членуват, тъй като това е официалното име на съответната комисия. Тези думи винаги остават членувани в това собствено име, независимо къде е написано то: в надпис, в свързан текст и т.н. В надпис обаче не е правилно да се членува думата комисия в състава на собственото име Комисия по образованието и науката. В свързан текст думата комисия като част от това име се членува според общите правила за членуване в българския език. Съставните собствени имена, изградени от нарицателни имена, се членуват според общите правила за членуване. Например: Присъединиха се и членове на Комисията по образованието и науката.

Официален правописен речник (2012), т. 17.7.1.2. [...]

Въпрос: С главна или малка буква се пише думата витамин в словосъчетанието витамин А?

Отговор: В словосъчетанието витамин А съществителното име витамин се пише с малка буква, защото витамин А представлява терминологично словосъчетание, а не собствено име.

Официален правописен речник (2012), т. 41. [...]

Въпрос: Пише ли се тире между 5 и звездна в израза 5-звездна вечеря?

Отговор: Правилно е прилагателното име 5-звездна да се пише с малко тире (дефис). Това е сложно прилагателно име, образувано от съчетание от едносъставно числително име (пет) и съществително име (звезда). Ако е написано изцяло с букви, то се пише слято: петзвездна. Когато числителното име е написано с цифри, то се свързва с главната основа чрез малко тире: 5-звездна.

Официален правописен речник (2012), т. 53.16.1. [...]

Въпрос:

Как е правилно: епидемична обстановка или епидемиологична обстановка?

Отговор:

Когато се има предвид обстановка, в която съществува епидемия, е правилно да се употребява словосъчетанието епидемична обстановка, тъй като прилагателното, което се отнася до епидемия, е епидемичен, а не епидемиологичен (прилагателното епидемиологичен се отнася до епидемиологията като наука за заразните болести).

Български тълковен речник (1994), с. 219.
 

[...]