Езикови справки

В изречението Ти си нашият човек думата нашият се членува с пълен член, защото словосъчетанието нашият човек, в което участва членуваната дума, се свързва с форма на глагола съм.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

В изречението В допълнение към височината от значение са и характеристики като тежестта и обема не е необходимо да се отделя със запетая изразът в допълнение към височината. 

Правилно е да се пише слято: частнополитически. Това е сложно прилагателно име, в което подчинената основа е наречие. Срв. и напр. вътрешнопартиен, крайнодесен, сърдечноболен.

Официален правописен речник (2012), т. 53.17.

В изречението Тази година откриваме трето народно събрание думите трето и народно се пишат с малка буква, тъй като не са част от собствено име.

В изречението Ще направя всичко възможно да остана същият човек трябва да се употреби пълен член при прилагателното същият, тъй като словосъчетанието същият човек се свързва с глагола остана. Пълен член се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се, представлявам (в значение 'съм').

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

В изречението Средствата са разпределени според достигнатата обща сума не трябва да се пише запетая пред предлога според, тъй като изречението е просто и не съдържа обособени части или вметнати изрази.

По-добре да се използва знакът за параграф (§), както е прието. Съкращението пар. не е общоприето и еднозначно, поради което не е достатъчно разпознаваемо.

Френското de се произнася [дьо] и съответно се предава на български като дьо: Филип дьо Ротшилд.

Названията на учебните предмети се пишат с малка буква и без кавички. Названието на предмета човекът и природата обаче е препоръчително да се пише в курсив. Това е по-особен случай, защото думата човекът винаги е с пълен член в названието на предмета, дори в изречението то да е след предлог, например: „Каква оценка имаш по човекът и природата?“.

Официален правописен речник (2012), т. 41.15.1.

В изречението Това е Спарки малко преди да прекара Коледа скрит в шкафа не трябва да има запетаи. Това е сложно изречение, в което има две прости изречения, но пред съюза преди да, въвеждащ второто просто изречение, има уточняваща дума – малко. В такъв случай двете прости изречения не се отделят със запетая. Изразът скрит в шкафа не е обособена част, а сказуемно определение във второто просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 90.

В изречението е правилно да се употреби пълен член: „Протокол“ означава протоколът, изготвен..., тъй като думата протокол се свързва с глагола означава в значение 'е'. Пълен член се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се, представлявам (в значение 'съм').

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

Правилно е остракиране. Думата е образувана от съществителното име остраки, което е от гръцки произход и означава 'чирепи, парчета от съдове'. Със същото значение като остракиране е и съществителното име остракизъм. Съществителното остракиране обаче не е производно от остракизъм, а от глагола остракирам. Срв. и напр. глагола героизирам, производен от герой, не от героизъм.

В израза На Ива с най-добри пожелания не се пише запетая пред предлога с. Изразът функционира като просто изречение, в което няма подлог и сказуемо. Не са налице обособени части, вметнати думи и изрази и обръщения, затова не се пише запетая пред предлога с.

Две прости изречения, свързани със съюза да, не се отделят със запетая, напр. Обади ми се да ти кажа какво да правиш. Но когато между тях е разположено друго просто изречение (в случая – когато се събудиш), пред да-изречението се поставя запетая, която бележи края на другото просто изречение: Обади ми се, когато се събудиш, да ти кажа какво да правиш.

Жителите на Разлог се наричат разложани. За мъж, който е роден или живее в Разлог, се употребява думата разложанин, а за жена – разложанка.

Официален правописен речник (2012), с. 544.