Езикови справки

Правилно е остракиране. Думата е образувана от съществителното име остраки, което е от гръцки произход и означава 'чирепи, парчета от съдове'. Със същото значение като остракиране е и съществителното име остракизъм. Съществителното остракиране обаче не е производно от остракизъм, а от глагола остракирам. Срв. и напр. глагола героизирам, производен от герой, не от героизъм.

В края на израза С цел подобряване на обслужването, когато следва подлог, не се пише запетая, тъй като не е налице условие за употреба на запетая в простото изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 79 – 84.

Правилно е думата специален да се членува с кратък член: Осъществиха срещи с редица функционери на организацията (в това число специалния представител). Съчетанието, в което участва членувата дума – специалния представител, се отнася към съчетанието редица функционери, което е допълнение, а не подлог в изречението (Осъществиха срещи с него). Затова прилагателното име специален се членува с кратък член.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Сложното прилагателно име яш-кишиневска е правилно да се пише с малки букви. То е втора част от съставно собствено име, което не съдържа друго собствено име. Затова с главна буква се пише само първата съставка: Първа яш-кишиневска операция.

Официален правописен речник (2012), т. 39.1.

В изречението Тя е връзката ни с него – единствения непознаваем свят прилагателното име единствен трябва да се напише с кратък член, тъй като се отнася към думата него, която не е подлог в изречението.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

В съчетание със съществителното име граждани е правилно да се употреби както прилагателното име чужди, така и прилагателното име чуждестранни. Едно от значенията на прилагателното име чужд е 'чуждестранен'. В документи и в други официални текстове се употребяват както словосъчетанието чужди граждани, така и словосъчетанието чуждестранни граждани.

Втората запетая е излишна, защото няма обособяване в изречението – съюзът нито – нито свързва еднородни части. Правилната пунктуация е: Не виждам нито луната, нито звездите и не зная накъде тичам.

Официален правописен речник (2012), т. 79.2.

Думата недобре е написана правилно слято, защото е образувано ново наречие с частицата не (с противоположно значение): недобре опакована пратка.

Официален правописен речник (2012), т. 61.1.

В изречението: Ще дойда, без, разбира се, да закъснея, трябва да има запетая между двете прости изречения ще дойда и без да закъснея. Освен това вметнатият израз разбира се, който е разположен между съставките на съюза без да, трябва да се отдели със запетаи: Ще дойда, без, разбира се, да закъснея.

Официален правописен речник (2012), т. 86, т. 81.1.

В изречението: Понечи да вдигне слушалката или поне се опита, но ѝ се стори много тежка, няма запетая пред съюза или. Двете прости изречения понечи да вдигне слушалката и поне се опита са непосредствено свързани със съюза или и всяко от тях може да се употребява самостоятелно, затова не се пише запетая преди съюза или.

Официален правописен речник (2012), т. 91.1.

Правилно е съчетанието крема сирене да се членува по следния начин: крема сиренето.

Правилно е да се напише по следния начин: „невро-кардиозона“. Това е сложна дума с равноправно отношение между изграждащите я основи, затова се пише полуслято (срв. и: „авто-мотоклуб“, „песъкливо-глинестопочвен“).

В израза заболяването артериална хипертония не е необходимо артериална хипертония да се огражда в кавички. Срв. напр. и жанрът роман, наказанието лишаване от свобода, учебният предмет български език и литература.

Не се пише запетая пред според в изречението: Днес и утре се очаква обилен снеговалеж, а минусовите температури ще се задържат поне до края на седмицата според прогнозите на метеорологичната служба. Това изречение е сложно съчинено и в него се пише запетая само пред съюза а, свързващ двете прости изречения в състава на сложното. В изречението няма обособени части или вметнати думи и изрази, които да изискват отделяне със запетаи.