Езикови справки

Отговор: Правилният вариант е двайсет студенти, а не студента, тъй като съществителните имена, означаващи лица, имат само обикновена форма за множествено число, независимо от това дали са употребени след числително бройно, или не (срв. и много студенти, умни студенти).

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 19.2.4. [...]

Отговор:

Правилно е съчетанието жени студенти, а не студентки, тъй като полът на лицата веднъж е означен от съществителното име жени, поради което става излишно той да се означава още веднъж чрез съществителното от женски род студентки. Съчетанието жени студентки е плеонастично (плеоназъм – словно или смислово излишество).

[...]

Отговор: В изречението „Коледа“ ли чух? трябва да се огради в кавички Коледа, тъй като е цитат.

Официален правописен речник (2012 г.), т. 104.1, т. 127.1. [...]

Отговор: В изречението Поради проблем при доставяне на този телефон в знак на извинение Ви предлагаме друг на изключително ниска цена не е необходимо да се отдели със запетаи изразът в знак на извинение, защото не е обособена част. [...]

Отговор: Правилният вариант на прилагателното е издръжлив, тъй като наличието на две съгласни, в случая -жл-, изисква употреба на съчетание -ръ- пред тях. Според правилото в многосрични думи се пише и изговаря -ър-, ако след съчетанието има една съгласна (напр. издържам).

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 10.2, 10.3. [...]

Отговор: Думата арттерапия се пише слято, тъй като представлява сложно съществително име, в което първата съставка арт- пояснява втората терапия. Чуждият елемент арт- не се е установил напълно като самостоятелна дума в българския книжовен език и поради това разделно писане в случая не се допуска.

Официален правописен речник на българския език (2012) т. 53.4.1. [...]

Отговор: Сложното съществително биопродукт се пише слято, тъй като първата съставка био-, която пояснява втората – продукт, представлява съкратено прилагателно име и няма самостоятелна употреба в книжовния език. 

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 53.5. [...]

Отговор: Формите стру̀ктура и структу̀ра са дублети, т.е. и двете ударения са правилни. Препоръчителен е вариантът структу̀ра.

Официален правописен речник на българския език (2012), с. 598. [...]

Отговор: Посред нощ е словосъчетание от предлога посред и съществително име нощ, а не е сложна дума, затова се пише разделно: Събудиха ме посред нощ. Словосъчетанията се пишат разделно.

Официален правописен речник на българския език (2012), с. 62. Разделно писане. [...]

Отговор: Правилният вариант е осем служебни адвокати, тъй като съществителните имена, означаващи лица, се употребяват само в обикновена, а не в бройна форма за множествено число, независимо от това дали са употребени след числително бройно, или не.

Официален правописен речник на българския език (2012), т. 19.2.1. [...]

Отговор:

В разговорната реч и в някои професионалните говори се използва глаголът приоритизирам. Глаголът обаче не принадлежи към книжовната глаголна лексика – не е включен в Официален правописен речник. Глаголи, 2016 г. 

 

[...]

Отговор: Формата за множествено число на съществителното студио е студиа, като съществуват два варианта на книжовен изговор в зависимост от ударението: сту̀диа и студиа̀. 

Официален правописен речник (2012), с.599. [...]

Отговор: Ударението в думата пада на втората сричка: бюро̀. 

Официален правописен речник на българския език (2012), с. 185.
  [...]

Отговор: Глаголите осредня и усредня са дублети, затова и формите им за минало страдателно причастие са дублетни: осреднен и усреднен. 

Официален правописен речник. Глаголи (2016), с. 447, с. 961. 
  [...]

Отговор: Съществителните лист (хартия) и лист (на дърво) са омоними. Множественото число, когато става въпрос за хартиени листове, е листове, а за листа на дървета: листа и листи. Формата за множествено число листя е диалектна и не е част от книжовния български език. 

Официален правописен речник (2012 г.), с. 356
  [...]