Езикови справки

Правилно е прилагателното име най-подходящ да се членува с кратък член: Вече официално можем да посрещнем лятото по най-подходящия начин. ​В това изречение прилагателното име най-подходящ не е определение към подлога, което означава, че цялото словосъчетание най-подходящия начин може да се замени с местоимението него, а не с той. Затова трябва да се членува с кратък член.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.1. 

В изречението: Обичам твоят нежен стил да ми показва всеки следващ ден, е правилно думата твой да се членува с пълен член. Думата твой е част от съчетанието твоят нежен стил, което се замества с той, а не с него в простото изречение, в което участва (твоят нежен стил да ми показва всеки следващ ден) – Обичам той да ми показва всеки следващ ден. 

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.2.

В изречението Наричам този вестник „вестника на истината“ е правилно думата вестник да се членува с кратък член, тъй като не е подлог в изречението. Изразът, в който членуваната дума участва – вестника на истината, е обстоятелствено пояснение в изречението, тъй като пояснява сказуемото наричам (как го наричам – вестника на истината).

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Заб.: Според Академичната граматика е сказуемно определение? (Лора)

Правилно е думата да се напише с кратък член, защото участва в съчетание, което не е подлог и не е пояснение към подлога (не може да се замести с местоимението той): В града има паметник на църковната архитектура и живопис – храма „Св. Димитър“. Глаголът има е безличен и затова в изречението няма подлог.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

В изречението Ти си нашият човек думата нашият се членува с пълен член, защото словосъчетанието нашият човек, в което участва членуваната дума, се свързва с форма на глагола съм.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

В изречението Ще направя всичко възможно да остана същият човек трябва да се употреби пълен член при прилагателното същият, тъй като словосъчетанието същият човек се свързва с глагола остана. Пълен член се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се, представлявам (в значение 'съм').

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

В изречението е правилно да се употреби пълен член: „Протокол“ означава протоколът, изготвен..., тъй като думата протокол се свързва с глагола означава в значение 'е'. Пълен член се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се, представлявам (в значение 'съм').

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

Правилно е думата специален да се членува с кратък член: Осъществиха срещи с редица функционери на организацията (в това число специалния представител). Съчетанието, в което участва членувата дума – специалния представител, се отнася към съчетанието редица функционери, което е допълнение, а не подлог в изречението (Осъществиха срещи с него). Затова прилагателното име специален се членува с кратък член.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

В изречението Тя е връзката ни с него – единствения непознаваем свят прилагателното име единствен трябва да се напише с кратък член, тъй като се отнася към думата него, която не е подлог в изречението.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Правилно е думата да се напише с кратък член: Няма му го панталона, защото не може да се замести с местоимението той, т.е. не е подлог в изречението. Изречението няма подлог, защото глаголът няма е безличен.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.1.

Думата режисьор трябва да се членува с кратък член в изречението: А кой по-добре би се справил със задачата от режисьора. В изречението тя се заменя с местоимението него, а не с местоимението той: А кой по-добре би се справил със задачата от него, затова е правилно да се членува с кратък член.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.1.