Езикови справки

Препоръчително е в това словосъчетание да се употребят съществителното журналистка и формите за женски род на прилагателните известна и българска, тъй като се отнасят към лице от женски пол – известната българска журналистка Мира Добрева. Съществителното име журналистка е стилистично неутрално и може да се използва без ограничения. Само за определени професии и длъжности е препоръчително да се употребяват съществителните от мъжки род, независимо от пола на лицето, което назовават, например премиер, министър и други, освен ако целта не е да се придаде разговорен характер на текста или да се изрази определено отношение.

След думата аз в изречението: Стресна ли се, аз да, не се пише тире. В случая няма дума, която да е изпусната след местоимението аз, затова не се пише тире на това място.

Препоръчително е да се отделят две изречения, тъй като първото е въпросително: Стрестна ли се?, и завършва с въпросителен знак. Второто е отговорът Аз да.

Официален правописен речник (2012), т. 102.1.

В изречението Наричам този вестник „вестника на истината“ е правилно думата вестник да се членува с кратък член, тъй като не е подлог в изречението. Изразът, в който членуваната дума участва – вестника на истината, е обстоятелствено пояснение в изречението, тъй като пояснява сказуемото наричам (как го наричам – вестника на истината).

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Заб.: Според Академичната граматика е сказуемно определение? (Лора)

В изречението Наричай ме, както го усетиш е правилно да се постави запетая след Наричай ме. Както го усетиш е отделно просто изречение, което по общите правила се отделя със запетая от другото просто изречение (Наричай ме) в състава на сложното.

Официален правописен речник (2012), т. 86.

Двете думи – дезактивирам и деактивирам – са резултат от навлизането на глагола през различни езици: деактивирам – през английски, а дезактивирам – през френски. Препоръчителна за текстове на книжовен език е думата дезактивирам.

Официален правописен речник (2012), с. 223

Речник на българския език

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC/

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC/

Думата свръховластяване се пише слято. Тя е образувана от предлога свръх и съществителното овластяване, които образуват нова смислова цялост, различна от съчетанието от предлог и съществително, срв. Това е свръх силите ми и Тези две държави скоро ще се превърнат в свръхсили. Срв. и свръхпечалба, свръхтовар, свръхусилие, също и прилагателните свръхвисок, свръхестествен, свръхстарателен и под.

Официален правописен речник (2012), с. 569.

В изречението Шотландия има котка, която е шампион по хващане на мишки с почти 30 хиляди успешни улова няма запетая след думата мишки. Обстоятелственото пояснение с почти 30 хиляди успешни улова е част от простото изречение която е шампион по хващане на мишки с почти 30 хиляди успешни улова, тъй като пояснява израза шампион по хващане на мишки. Предлогът с в случая би могъл да се замени с благодарение на или заради, което ясно показва връзката между двете съчетания – шампион по хващане на мишки и почти 30 хиляди успешни улова.

Официален правописен речник (2012), т. 86.

Думата има както форма за мн.ч., така и форма за единствено число – ресурс. 

Официален правописен речник (2012), с. 557.

Правилната форма е гирлянда.

Официален правописен речник (2012), с. 210.

Правилно е национално значим да се пише разделно, защото е съчетание от наречие и прилагателно, а не сложна дума.

Официален правописен речник (2012), т. 55.6.

В изречението: С 3 три регистрирани касови бележки и в случай че с тях не е спечелена друга награда, участваш в тегленето за голямата награда, има запетая единствено след думата награда. В случай че е сложен съюз, затова не се пише запетая пред че. Пред съюза в случай че също не се пише запетая, тъй като той е разположен непосредствено след едносричния съюз и и двата съюза въвеждат едно и също просто изречение. Със запетая се отделя единствено краят на простото изречение в случай че с тях не е спечелена друга награда от останалата част на изречението.

Официален правописен речник (2012), т. 93.

Съюзът или има ударение, което пада на втората сричка: илѝ. Той се произнася с ударение, когато  се изговаря самостоятелно. В свързана реч се произнася без ударение с изключение на случаите, когато е в състава на съотносителния съюз или–или.

Официален правописен речник (2012), с. 301.

В изречението Колко време от живота си прекарваш, работейки трябва да има запетая пред деепричастието работейки, тъй като то представлява обособена част. Изразите с деепричастие в изречението се обособяват.

Официален правописен речник (2012), т. 80.1.

Това е сложно изречение, в което двете прости изречения са свързани безсъюзно, затова трябва за има запетая в края на първото просто изречение: „Предполагам, знаеш за какво говоря?“.

Официален правописен речник (2012), т. 85.

Правилно е думата да се напише слято: неоновозелен, защото представлява сложно прилагателно име с подчинена основа наречие (неоново).

Официален правописен речник (2012), т. 53.17.