Езикови справки

Отговор:

Думата именик в значение ‘човек, който има имен ден’ се пише с едно н.

Официален правописен речник (2012), с. 302.

[...]

Отговор: Правилният вариант е два снежни човека, тъй като съществителното име човек е употребено след числително бройно име (два) и приема бройна форма (в случая думата човек не означава лице, а човешка фигура, направена от сняг). Човеци е обикновената (не бройна) форма за множествено число: Децата правят снежни човеци. Прилагателното снежни, което стои между числителното два и съществителното име не отменя изискването за употреба на бройна форма човека.

Официален правописен речник (2012), т. 19.2.3.
  [...]

Отговор: В книжовната реч след бройното числително се употребява формата души, а не формата човека: десет души, 200 хиляди души, както и колко души, няколко души.


Официален правописен речник (2012), т. 19.2.3; стр.664.
  [...]

Отговор: Думата любим в изречението Искам любимият човек да бъде щастлив трябва да се членува с пълен член, защото е определение към думата човек, която и подлог. Цялото словосъчетание може да се замени с местоимението той: Искам той да бъде щастлив.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.2. [...]

Отговор:

Думата дуелист съществува в българския език, но се характеризира като остаряла.

Речник на българския език. Т. 4. Деятелен – Е (2012), с. 509.
http://ibl.bas.bg/rbe/

[...]

Отговор: Човекът паяк се пише разделно, тъй като е словосъчетание от две съществителни имена, първото от които може да се членува (човекът паяк).

Официален правописен речник (2012), т. 55.1. [...]

Отговор: Чѐло и чело̀ са акцентни дублети, т.е. ударението може да се постави на първата или на втората сричка.

Официален правописен речник (2012), с. 660.
  [...]

Отговор: И двете прилагателни – трезв и трезвен – могат да се използват за човек, който не е употребил алкохол. Прилагателното трезв обаче има и преносно значение: ‘който вижда ясно действителното положение, без увлечения и крайности’ (например трезва преценка). Тъй като трезв се употребява предимно в преносното си значение, препоръчително е за човек, който не е употребил алкохол, да се използва другото прилагателно – трезвен: трезвена жена. [...]

Отговор: При членуване думата учен се удължава с гласна -и-, след която се добавя пълен или кратък член: ученият, учения, а не ученът, учена. По произход думата учен е минало страдателно причастие от глагола уча, но се използва и като съществително име от мъжки род, напр. Ученият трябва да проповядва, а не да преподава наука. [...]

Отговор: Правилно е да се напише Ти ли си човекът, когото търсим. В простото изречение когото търсим местоимението когото се отнася за лице и е допълнение, защото може да се замени с него, а не с той: него търсим. Следователно се използва формата когото, а не формата който.

Официален правописен речник (2012), т. 20.1. [...]

Отговор: Не се пише точка в края на цитата в изречението: „Той беше много дружелюбен и отзивчив човек“, каза госпожата, тъй като след него продължава авторовото изречение – каза госпожата. 

Официален правописен речник (2012), т. 127.3.2. [...]

Отговор: Правилно е думата да се напише с кратък член, тъй като не е подлог в изречението или определение към подлога. Подлогът може да се замества с една от думите той, тя, то, те. В случая думата постъпката е подлог, тъй като Постъпката ти (= тя) те прави най-добрия човек.
Словосъчетанието най-добрия човек се отнася до допълнението те (тебе), а не до подлога постъпката.

Официален правописен речник, 2012, т. 17.6.2.2.

  [...]

Отговор:

В изречението: От тази идея – да се обърна за помощ към външен човек, ме присвива стомахът, има два пунктуационни знака: тире след думата идея и запетая след думата човек. Пише се тире след словосъчетание с показателно местоимение, което е конкретизирано с да-изречение. Да-изречението – да се обърна за помощ към външен човек, е разположено между частите на другото просто изречение: От тази идея ме присвива стомахът. Затова краят на да-изречението трябва да се отдели със запетая от другото просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 88.2; т. 102.8.

[...]

Отговор:

В изречението: Аз съм човекът, който искам да бъда, трябва да се употреби формата който, а не формата когото. В рамките на простото изречение който да бъда с формата който се замества думата човек, която представлява именната част на съставното именно сказуемо бъда човек, затова е правилно да се употреби тя. Формата когото се употребява, когато с нея се замества дума, изпълняваща службата на допълнение в изречението, например Човекът, когото срещнахме, е братовчед ми. 

Официален правописен речник (2012), т. 20.1.

[...]

Отговор:

В изречението Ти си нашият човек думата нашият се членува с пълен член, защото словосъчетанието нашият човек, в което участва членуваната дума, се свързва с форма на глагола съм.

 

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

[...]