Езикови справки

Правилно е прилагателното име жизненоважен да се пише слято. Това е сложно прилагателно име, образувано от съчетание от прилагателно и съществително име (жизнена важност), в което подчинената основа (жизнено-) предхожда главната (-важен) (срв. и музикалноисторически – от музикална история, конституционномонархически – от конституционна монархия и др.).

Официален правописен речник (2012), т. 53.10; с. 261.

В изречението Първият и вторият участник – Иван и Мария – се справиха много добре трябва да се отдели със запетаи или с тирета, или с тире и запетая обособената част Иван и Мария. Правилни са и вариантите: Първият и вторият участник, Иван и Мария, се справиха много добре; Първият и вторият участник – Иван и Мария, се справиха много добре.

Официален правописен речник (2012), т. 80.1, т. 102.3.1.

Правилно е слятото писане — ​смартчасовник, тъй като това е сложно съществително име, чиято първа съставка смарт- пояснява втората съставка -часовник. Тъй като съставката смарт- не се употребява като самостоятелна дума, разделно писане в този случай не се допуска. Срв. още: смарткарта, смартфон, смартустройство и др. 

Официален правописен речник (2012), т. 53.4.1. 

В изречението: От тази идея – да се обърна за помощ към външен човек, ме присвива стомахът, има два пунктуационни знака: тире след думата идея и запетая след думата човек. Пише се тире след словосъчетание с показателно местоимение, което е конкретизирано с да-изречение. Да-изречението – да се обърна за помощ към външен човек, е разположено между частите на другото просто изречение: От тази идея ме присвива стомахът. Затова краят на да-изречението трябва да се отдели със запетая от другото просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 88.2; т. 102.8.

Правилно е да се пише полуслято и с две главни букви: Елин-Пелинов (дух). Това е сложно притежателно прилагателно име, образувано от съчетание от лично и фамилно име (Елин Пелин), затова се пише полуслято и с две главни букви (ср. и Димитър-Димова (творба), Стоян-Михайловски (химн) и др.).

Официален правописен речник (2012), т. 53.15.1.

В изречението: Хубавите книги са като бърбъна – хубави, когато и да ги отвориш, се пише запетая преди думата когато. Когато и да е сложен съюз, който въвежда ново просто изречение в рамките на сложното, и то трябва да се отдели със запетая от другото просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 86.

Правилно е прилагателното име най-подходящ да се членува с кратък член: Вече официално можем да посрещнем лятото по най-подходящия начин. ​В това изречение прилагателното име най-подходящ не е определение към подлога, което означава, че цялото словосъчетание най-подходящия начин може да се замени с местоимението него, а не с той. Затова трябва да се членува с кратък член.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.1. 

Правилно е да се пише разделно: паметник костница. Това е словосъчетание от две съществителни имена, а не сложна дума, защото се членува първото съществително: паметникът костница.

Официален правописен речник (2012), т. 55.1.

Формите неколкократен и няколкократен са дублети и е правилно да се употребяват и двете. Препоръчителна е употребата на няколкократен.

Официален правописен речник (2012), с. 410, с. 424.

​Правилно е слятото писане – биопластика, тъй като това е сложна дума, в която първата съставка био-, поясняваща втората -пластика, представлява съкратено прилагателно име и не се употребява самостоятелно в книжовния език. 

Официален правописен речник (2012), т. 53.5.
 

​Правилно е да се пише слято: биопластика. Това е сложна дума, в която първата съставка (био) представлява съкратено прилагателно име (от биологичен) и не се употребява самостоятелно в книжовния език. 

Официален правописен речник (2012), т. 53.5.
 

Съществителното смок има дублетни форми за множествено число: смокове и смоци. 

Официален правописен речник (2012), стр. 584. 

Правописът на думата е безсмислено.

Официален правописен речник (2012), с. 171.

В изречението: Аз съм човекът, който искам да бъда, трябва да се употреби формата който, а не формата когото. В рамките на простото изречение който да бъда с формата който се замества думата човек, която представлява именната част на съставното именно сказуемо бъда човек, затова е правилно да се употреби тя. Формата когото се употребява, когато с нея се замества дума, изпълняваща службата на допълнение в изречението, например Човекът, когото срещнахме, е братовчед ми. 

Официален правописен речник (2012), т. 20.1.

В изречението: Обичам твоят нежен стил да ми показва всеки следващ ден, е правилно думата твой да се членува с пълен член. Думата твой е част от съчетанието твоят нежен стил, което се замества с той, а не с него в простото изречение, в което участва (твоят нежен стил да ми показва всеки следващ ден) – Обичам той да ми показва всеки следващ ден. 

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.2.