Езикови справки

Правилно е думата царицата да се напише с малка буква: царицата майка Йоанна, защото названията на титлите не представляват собствени имена.

Правилно е думата да се напише с кратък член, защото участва в съчетание, което не е подлог и не е пояснение към подлога (не може да се замести с местоимението той): В града има паметник на църковната архитектура и живопис – храма „Св. Димитър“. Глаголът има е безличен и затова в изречението няма подлог.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Двата предлога се употребяват като синонимни, когато се посочва причината за извършването на действието, например Въведена е временна организация на движението поради/заради ремонт на пътя. Предлогът заради има и друго значение – за посочване на предназначението, целта на действието, например Жертвах се заради вас – в този случай не може да се замени с поради.

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/заради/

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/поради/

В изречението Това е Божие предназначение е правилно думата Божие да се пише с главна буква. Това е прилагателно име, което се отнася до Бог, затова се пише с главна буква.

Официален правописен речник (2012), т. 51. 

В изречението Ти си нашият човек думата нашият се членува с пълен член, защото словосъчетанието нашият човек, в което участва членуваната дума, се свързва с форма на глагола съм.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

В изречението Тази година откриваме трето народно събрание думите трето и народно се пишат с малка буква, тъй като не са част от собствено име.

В изречението Средствата са разпределени според достигнатата обща сума не трябва да се пише запетая пред предлога според, тъй като изречението е просто и не съдържа обособени части или вметнати изрази.

По-добре да се използва знакът за параграф (§), както е прието. Съкращението пар. не е общоприето и еднозначно, поради което не е достатъчно разпознаваемо.

В изречението Това е Спарки малко преди да прекара Коледа скрит в шкафа не трябва да има запетаи. Това е сложно изречение, в което има две прости изречения, но пред съюза преди да, въвеждащ второто просто изречение, има уточняваща дума – малко. В такъв случай двете прости изречения не се отделят със запетая. Изразът скрит в шкафа не е обособена част, а сказуемно определение във второто просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 90.

Правилно е думата да се произнася с ударение на втората сричка: пълчѝще, пълчѝща.

Официален правописен речник (2012), с. 537.

Думата има дублетно ударение: както зѝмнина, така и зимнина̀. И двата варианта са правилни.

Официален правописен речник (2012), с. 282.

Правилно е думата специален да се членува с кратък член: Осъществиха срещи с редица функционери на организацията (в това число специалния представител). Съчетанието, в което участва членувата дума – специалния представител, се отнася към съчетанието редица функционери, което е допълнение, а не подлог в изречението (Осъществиха срещи с него). Затова прилагателното име специален се членува с кратък член.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Единият от начините за съкращаване е, като се запази само първата буква от думата, т.е. правилно е думата месец да се съкрати по този начин: м. март.

Официален правописен речник (2012), т. 69.1.

Правилно е съчетанието Паметникът на свободата да се напише с главна буква при първата дума, защото представлява съставно собствено име: На връх Шипка е издигнат Паметникът на свободата в памет на загиналите опълченци. 

Официален правописен речник (2012), т. 39.1.

Правилно е съставното собствено име да се пише с две главни букви: Етрополски Балкан, защото втората дума е Балкан – друго собствено име на Стара планина. Когато думата балкан се отнася до друга планина, тя се пише с малка буква. 

Официален правописен речник (2012), т. 39.2.