Езикови справки

В изречението Ще си отдъхнем, веднъж щом приключим с тази работа трябва да има запетая пред веднъж, която разделя двете прости изречения в състава на сложното. Наречието веднъж не е уточняваща дума, пред която не се пише запетая (за разлика от например дори, само, малко и под.: Говорят си дори когато нямат много време; Ще направи това само защото са го помолили;Тръгнаха си малко преди да дойде той). Срв. и: Ще си отдъхнем, щом веднъж приключим с тази работа.

Официален правописен речник (2012), т. 86.

В изречението Първият и вторият участник – Иван и Мария – се справиха много добре трябва да се отдели със запетаи или с тирета, или с тире и запетая обособената част Иван и Мария. Правилни са и вариантите: Първият и вторият участник, Иван и Мария, се справиха много добре; Първият и вторият участник – Иван и Мария, се справиха много добре.

Официален правописен речник (2012), т. 80.1, т. 102.3.1.

В изречението: От тази идея – да се обърна за помощ към външен човек, ме присвива стомахът, има два пунктуационни знака: тире след думата идея и запетая след думата човек. Пише се тире след словосъчетание с показателно местоимение, което е конкретизирано с да-изречение. Да-изречението – да се обърна за помощ към външен човек, е разположено между частите на другото просто изречение: От тази идея ме присвива стомахът. Затова краят на да-изречението трябва да се отдели със запетая от другото просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 88.2; т. 102.8.

В изречението: Хубавите книги са като бърбъна – хубави, когато и да ги отвориш, се пише запетая преди думата когато. Когато и да е сложен съюз, който въвежда ново просто изречение в рамките на сложното, и то трябва да се отдели със запетая от другото просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 86.

Правилно е прилагателното име най-подходящ да се членува с кратък член: Вече официално можем да посрещнем лятото по най-подходящия начин. ​В това изречение прилагателното име най-подходящ не е определение към подлога, което означава, че цялото словосъчетание най-подходящия начин може да се замени с местоимението него, а не с той. Затова трябва да се членува с кратък член.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.1. 

В изречението: Аз съм човекът, който искам да бъда, трябва да се употреби формата който, а не формата когото. В рамките на простото изречение който да бъда с формата който се замества думата човек, която представлява именната част на съставното именно сказуемо бъда човек, затова е правилно да се употреби тя. Формата когото се употребява, когато с нея се замества дума, изпълняваща службата на допълнение в изречението, например Човекът, когото срещнахме, е братовчед ми. 

Официален правописен речник (2012), т. 20.1.

В изречението: Обичам твоят нежен стил да ми показва всеки следващ ден, е правилно думата твой да се членува с пълен член. Думата твой е част от съчетанието твоят нежен стил, което се замества с той, а не с него в простото изречение, в което участва (твоят нежен стил да ми показва всеки следващ ден) – Обичам той да ми показва всеки следващ ден. 

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.2.

В изречението: С крехкото си, почти детско тяло тя се старае да си придаде горд вид, не се пише запетая след думата тяло. Изразът почти детско тяло не е обособена част. А изразите крехкото и почти детско са еднородни определения към тяло, затова се пише запетая само между тях.

Официален правописен речник (2012), т. 79.1.

Препоръчително е в това словосъчетание да се употребят съществителното журналистка и формите за женски род на прилагателните известна и българска, тъй като се отнасят към лице от женски пол – известната българска журналистка Мира Добрева. Съществителното име журналистка е стилистично неутрално и може да се използва без ограничения. Само за определени професии и длъжности е препоръчително да се употребяват съществителните от мъжки род, независимо от пола на лицето, което назовават, например премиер, министър и други, освен ако целта не е да се придаде разговорен характер на текста или да се изрази определено отношение.

След думата аз в изречението: Стресна ли се, аз да, не се пише тире. В случая няма дума, която да е изпусната след местоимението аз, затова не се пише тире на това място.

Препоръчително е да се отделят две изречения, тъй като първото е въпросително: Стрестна ли се?, и завършва с въпросителен знак. Второто е отговорът Аз да.

Официален правописен речник (2012), т. 102.1.

В изречението Наричам този вестник „вестника на истината“ е правилно думата вестник да се членува с кратък член, тъй като не е подлог в изречението. Изразът, в който членуваната дума участва – вестника на истината, е обстоятелствено пояснение в изречението, тъй като пояснява сказуемото наричам (как го наричам – вестника на истината).

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Заб.: Според Академичната граматика е сказуемно определение? (Лора)

В изречението Наричай ме, както го усетиш е правилно да се постави запетая след Наричай ме. Както го усетиш е отделно просто изречение, което по общите правила се отделя със запетая от другото просто изречение (Наричай ме) в състава на сложното.

Официален правописен речник (2012), т. 86.

В изречението Шотландия има котка, която е шампион по хващане на мишки с почти 30 хиляди успешни улова няма запетая след думата мишки. Обстоятелственото пояснение с почти 30 хиляди успешни улова е част от простото изречение която е шампион по хващане на мишки с почти 30 хиляди успешни улова, тъй като пояснява израза шампион по хващане на мишки. Предлогът с в случая би могъл да се замени с благодарение на или заради, което ясно показва връзката между двете съчетания – шампион по хващане на мишки и почти 30 хиляди успешни улова.

Официален правописен речник (2012), т. 86.

В изречението: С 3 три регистрирани касови бележки и в случай че с тях не е спечелена друга награда, участваш в тегленето за голямата награда, има запетая единствено след думата награда. В случай че е сложен съюз, затова не се пише запетая пред че. Пред съюза в случай че също не се пише запетая, тъй като той е разположен непосредствено след едносричния съюз и и двата съюза въвеждат едно и също просто изречение. Със запетая се отделя единствено краят на простото изречение в случай че с тях не е спечелена друга награда от останалата част на изречението.

Официален правописен речник (2012), т. 93.

В изречението Колко време от живота си прекарваш, работейки трябва да има запетая пред деепричастието работейки, тъй като то представлява обособена част. Изразите с деепричастие в изречението се обособяват.

Официален правописен речник (2012), т. 80.1.