Езикови справки

Това е сложно изречение, в което двете прости изречения са свързани безсъюзно, затова трябва за има запетая в края на първото просто изречение: „Предполагам, знаеш за какво говоря?“.

Официален правописен речник (2012), т. 85.

Правилно е думата царицата да се напише с малка буква: царицата майка Йоанна, защото названията на титлите не представляват собствени имена.

Думите в съчетанието първата българска конституция се пишат с начална малка буква, защото то представлява описателно название на Конституцията на Княжество България. Като собствено име се употребява Търновската конституция, срв.: Търновската конституция е първата българска конституция. Думата конституция се пише с главна буква, когато е първа съставка на собствено име, срв.: Конституция на Република България.

Официален правописен речник (2012), т. 41

В изречението Сам прецени малко или много е това не трябва да има запетая.

Правилно е думата да се напише с кратък член, защото участва в съчетание, което не е подлог и не е пояснение към подлога (не може да се замести с местоимението той): В града има паметник на църковната архитектура и живопис – храма „Св. Димитър“. Глаголът има е безличен и затова в изречението няма подлог.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Двата предлога се употребяват като синонимни, когато се посочва причината за извършването на действието, например Въведена е временна организация на движението поради/заради ремонт на пътя. Предлогът заради има и друго значение – за посочване на предназначението, целта на действието, например Жертвах се заради вас – в този случай не може да се замени с поради.

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/заради/

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/поради/

В изречението Това е Божие предназначение е правилно думата Божие да се пише с главна буква. Това е прилагателно име, което се отнася до Бог, затова се пише с главна буква.

Официален правописен речник (2012), т. 51. 

В изречението: И тя, обратно на всички останали, се съгласи, изразът обратно на всички останали се отделя със запетаи, защото е обособена част.

В изречението Ти си нашият човек думата нашият се членува с пълен член, защото словосъчетанието нашият човек, в което участва членуваната дума, се свързва с форма на глагола съм.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

В изречението В допълнение към височината от значение са и характеристики като тежестта и обема не е необходимо да се отделя със запетая изразът в допълнение към височината. 

Правилно е да се пише слято: частнополитически. Това е сложно прилагателно име, в което подчинената основа е наречие. Срв. и напр. вътрешнопартиен, крайнодесен, сърдечноболен.

Официален правописен речник (2012), т. 53.17.

В изречението Тази година откриваме трето народно събрание думите трето и народно се пишат с малка буква, тъй като не са част от собствено име.

В изречението Ще направя всичко възможно да остана същият човек трябва да се употреби пълен член при прилагателното същият, тъй като словосъчетанието същият човек се свързва с глагола остана. Пълен член се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се, представлявам (в значение 'съм').

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

В изречението Средствата са разпределени според достигнатата обща сума не трябва да се пише запетая пред предлога според, тъй като изречението е просто и не съдържа обособени части или вметнати изрази.

Названията на учебните предмети се пишат с малка буква и без кавички. Названието на предмета човекът и природата обаче е препоръчително да се пише в курсив. Това е по-особен случай, защото думата човекът винаги е с пълен член в названието на предмета, дори в изречението то да е след предлог, например: „Каква оценка имаш по човекът и природата?“.

Официален правописен речник (2012), т. 41.15.1.