Секция за съвременен български език
  1. Начало
;

Категории

Интересни въпроси

Търсене по дума или словосъчетание

Резултат от търсене за: " и "

Въпрос:

Пише ли се точка след съкращението на мерната единица метър?

Отговор:

След съкращението на мерната единица метър не се пише точка както на кирилица, така и на латиница. Съкращава се  м и m без точка след буквеното обозначение.

Официален правописен речник (2012), т. 72.1.1., т. 110.1.

[...]

Въпрос: Как е правилно: компютъризиран или компютризиран?

Отговор: Правилното изписване на прилагателното име компютризиран е без ъ: компютризиран

Официален правописен речник (2012), с. 331. [...]

Въпрос:

Кое е правилното ударение: преѝзказен или преизка̀зен?

Отговор:

При прилагателното име преизказен има дублетност по отношение на ударението. Правилно е както произнасянето на думата с ударение на И, така и произнасянето ѝ с ударение на А: преѝзказен и преизка̀зен.

Официален правописен речник (2012), с. 512.

[...]

Въпрос: Как е правилно - подплатен или подплътен?

Отговор: Правилно е подплатен. Това е причастие, образувано от глагола подплатя.

Официален правописен речник. Глаголи (2016), с. 502.
  [...]

Въпрос: Как е правилно да се напише изразът откъде накъде със значение защо пък? 

Отговор: Устойчивият израз откъде накъде се пише като две думи. Той се състои от две сложни наречия, които са образувани от предлог и наречие, затова се пишат слято. 

Официален правописен речник (2012), т. 53.19.
  [...]

Въпрос: Как е правилно да се изговаря: о̀дит или одѝт?

Отговор: Ударението в думата пада на първата сричка: о̀дит. Думата е заемка от английски език и следва оригиналното ударение.

Официален правописен речник (2012), с. 431. [...]

Въпрос: Има ли запетая в изречения като: Той говореше ли, говореше; Тя пееше ли, пееше?

Отговор: Безсъюзно свързаните прости изречения в рамките на сложното се отделят със запетая, затова е правилно да има запетая след частицата ли в сложни изречения като: Той говореше ли, говореше; Тя пееше ли, пееше.

Официален правописен речник (2012), т. 85.  [...]

Въпрос: Как се пише ултраширок – слято, полуслято или разделно?

Отговор: Думата ултраширок се пише слято, защото съставката ултра не е самостоятелна дума.

Официален правописен речник на българския език (2012), с.633 [...]

Въпрос: От мъжки или от женски род е съществителното добродетел?

Отговор: Съществителното добродетел е от женски род: добродетел, добродетелта; тази добродетел. 

Официален правописен речник (2012), с. 232.  [...]

Въпрос: От кой род е съществителното стъклопис? 

Отговор: В съвременния български книжовен език съществителното стъклопис е от мъжки род: стъклопис, стъклописът, стъклописа, стъклописи, (два и т.н.) стъклописа. 

Официален правописен речник (2012), с. 599.  [...]

Въпрос: Слято или полуслято се пише съществителното зидаро-мазач? 

Отговор: Сложното съществително име зидаро-мазач се пише полуслято, тъй като двете основи, от които е образувано, се намират в равноправно отношение помежду си,  т.е. между двете основи може да се вмъкне съюзът и: зидар и мазач. 

Официален правописен речник (2012), т. 54.2. [...]

Въпрос: Слято или полуслято се пише съществителното лозаро-винар?

Отговор: Сложното съществително име лозаро-винар се пише полуслято, тъй като двете основи, от които е образувано, се намират в равноправно отношение помежду си, т.е. между двете основи може да се вмъкне съюзът и: лозар и винар. 

Официален правописен речник (2012), т. 54.2. [...]

Въпрос: С главна или с малка буква трябва да се напише заговезни в названието на празника Сирни заговезни? 

Отговор: Заговезни (още заговелки) е съществително нарицателно име и когато не е употребено самостоятелно, а е втора част от названието на празника, се пише с малка буква: Сирни заговезни, Месни заговезни, Петрови заговезни.

Официален правописен речник (2012), т. 41., с. 266. [...]

Въпрос: Слято или разделно се пише названието на празника Тодоровден?

Отговор: Названието на празника Тодоровден се пише слято. Слято се пишат названия на празници, в които подчинената основа е притежателно прилагателно от собствено име, свързано с главната основа без съединителна гласна. 
Срв. още: Йордановден, Ивановден, Андреевден. 

Официален правописен речник (2012), т. 53.2. [...]