Езикови справки

Правилно е слятото писане — ​смартчасовник, тъй като това е сложно съществително име, чиято първа съставка смарт- пояснява втората съставка -часовник. Тъй като съставката смарт- не се употребява като самостоятелна дума, разделно писане в този случай не се допуска. Срв. още: смарткарта, смартфон, смартустройство и др. 

Официален правописен речник (2012), т. 53.4.1. 

В изречението: От тази идея – да се обърна за помощ към външен човек, ме присвива стомахът, има два пунктуационни знака: тире след думата идея и запетая след думата човек. Пише се тире след словосъчетание с показателно местоимение, което е конкретизирано с да-изречение. Да-изречението – да се обърна за помощ към външен човек, е разположено между частите на другото просто изречение: От тази идея ме присвива стомахът. Затова краят на да-изречението трябва да се отдели със запетая от другото просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 88.2; т. 102.8.

Правилно е да се пише полуслято и с две главни букви: Елин-Пелинов (дух). Това е сложно притежателно прилагателно име, образувано от съчетание от лично и фамилно име (Елин Пелин), затова се пише полуслято и с две главни букви (ср. и Димитър-Димова (творба), Стоян-Михайловски (химн) и др.).

Официален правописен речник (2012), т. 53.15.1.

В изречението: Хубавите книги са като бърбъна – хубави, когато и да ги отвориш, се пише запетая преди думата когато. Когато и да е сложен съюз, който въвежда ново просто изречение в рамките на сложното, и то трябва да се отдели със запетая от другото просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 86.

Правилно е да се пише разделно: паметник костница. Това е словосъчетание от две съществителни имена, а не сложна дума, защото се членува първото съществително: паметникът костница.

Официален правописен речник (2012), т. 55.1.

Формите неколкократен и няколкократен са дублети и е правилно да се употребяват и двете. Препоръчителна е употребата на няколкократен.

Официален правописен речник (2012), с. 410, с. 424.

​Правилно е слятото писане – биопластика, тъй като това е сложна дума, в която първата съставка био-, поясняваща втората -пластика, представлява съкратено прилагателно име и не се употребява самостоятелно в книжовния език. 

Официален правописен речник (2012), т. 53.5.
 

​Правилно е да се пише слято: биопластика. Това е сложна дума, в която първата съставка (био) представлява съкратено прилагателно име (от биологичен) и не се употребява самостоятелно в книжовния език. 

Официален правописен речник (2012), т. 53.5.
 

Правописът на думата е безсмислено.

Официален правописен речник (2012), с. 171.

В изречението: Обичам твоят нежен стил да ми показва всеки следващ ден, е правилно думата твой да се членува с пълен член. Думата твой е част от съчетанието твоят нежен стил, което се замества с той, а не с него в простото изречение, в което участва (твоят нежен стил да ми показва всеки следващ ден) – Обичам той да ми показва всеки следващ ден. 

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.2.

Правилно е да се пише разделно: дворец светилище. Това е словосъчетание от две съществителни имена, а не сложна дума, тъй като се членува първото съществително (дворецът светилище).

Официален правописен речник (2012), т. 55.1.

Ударение на думата дислексия пада на втората сричка.

В изречението: С крехкото си, почти детско тяло тя се старае да си придаде горд вид, не се пише запетая след думата тяло. Изразът почти детско тяло не е обособена част. А изразите крехкото и почти детско са еднородни определения към тяло, затова се пише запетая само между тях.

Официален правописен речник (2012), т. 79.1.

Правописът на думата е инженер.

Официален правописен речник (2012), с. 304.

Препоръчително е в това словосъчетание да се употребят съществителното журналистка и формите за женски род на прилагателните известна и българска, тъй като се отнасят към лице от женски пол – известната българска журналистка Мира Добрева. Съществителното име журналистка е стилистично неутрално и може да се използва без ограничения. Само за определени професии и длъжности е препоръчително да се употребяват съществителните от мъжки род, независимо от пола на лицето, което назовават, например премиер, министър и други, освен ако целта не е да се придаде разговорен характер на текста или да се изрази определено отношение.