Езикови справки

Отговор: Правилно е два механизъма. Ъ изпада при формите за множествено число и при членуваните форми на съществителни на -изъм (механизми, механизмът, механизма), но се запазва в бройната им форма. Срв. още: много афоризми, но два афоризъма; много организми, но три организъма. 

Официален правописен речник (2012), т. 8.4. [...]

Отговор: Правилно е формите на глагола защитавам да се пишат с т: защитава.

Официален правописен речник (2012), с. 279. [...]

Отговор: В израза учебните предмети история и цивилизация, български език и литература наименованията на учебните предмети трябва да се напишат с малка буква и без кавички. Наименованията на учебните предмети се пишат с малка буква и не се ограждат в кавички.

Официален правописен речник (2012), т. 41.15.1. [...]

Отговор: В изречението Той е цербер по отношение на... съществителното име цербер трябва да се напише с малка буква, тъй като името на триглавото куче от древногръцката митология Цербер тук е употребено в преносно значение, за означаване на качествена характеристика.

Официален правописен речник (2012), т. 42.1. [...]

Отговор: Правилно е съществителното име въплъщение да се пише с две букви ъ. Същият корен е в думите въплътя (се) и плът.

Официален правописен речник (2012), с. 205. [...]

Отговор: Правилните форми за повелително наклонение на глагола присвоя са присвои – за ед.ч., и присвоете – за мн.ч.

Официален правописен речник на българския език. Глаголи (2016), с. 789. [...]

Отговор: Правилно е да се употреби местоимението някой: ... дали това е някой, когото познава, тъй като изпълнява службата на подлог в първото просто изречение, а не на допълнение. Това означава, че може да се замени с местоимението той: ...дали това е той...

Официален правописен речник (2012), т. 20.1. [...]

Отговор: Не трябва да има запетая пред да в изречението: Имаш доверие в него дотам да вярваш, че не би те излъгал. Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е въведено със съюза да.

Официален правописен речник (2012), т. 88.1. [...]

Отговор: Правилно е да се напише слято: киберинциденти. Това е сложно съществително име и първата съставка кибер е съкратено прилагателно.

Официален правописен речник (2012), т. 53.5. [...]

Отговор: В изречението: Моля при посещение на тренировки съвестно да се съобразявате с графика, не трябва да се поставя запетая след думата моля, тъй като това е сложно изречение и второто от двете прости изречения е въведено със съюза да.

Официален правописен речник (2012), т. 88.1. [...]

Отговор: В изречението думата символ трябва да се членува с кратък член: Аз си подарявам по едно разлистено върбово клонче – символа на безсмъртието. Думата символ пояснява думата клонче, която не е подлог в изречението и е невъзможна замяната на цялото словосъчетание - символа на безсмъртието - с местоимението той.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2. [...]

Отговор: Правилната форма за множествено число на съществителното име паркинг е паркинги. При съществителните, които имат звук н пред крайното г, тоест които завършват на -нг, няма звукова промяна при образуването на множествено число, срв. митинги, лозунги, кастинги, къмпинги, шезлонги и др.под.

Официален правописен речник на българския език (2012), с. 453.
  [...]

Отговор: Когато изразите на първо място, на второ място, на трето място се използват като вметнати, се отделят със запетаи. Например: На първо място, още е твърде рано. На второ място, той обеща да ни помогне, като се върне. Срв.: Неговото име е на първо място в списъка.

Официален правописен речник (2012), т. 81.1. [...]

Отговор: Руската фамилия Чайковский е правилно да се предава на български без й в края: Чайковски. Установено е да не се пише й в края на руски фамилни имена.

Официален правописен речник (2012), т. 30.4. [...]

Отговор: Правилно е украинското лично име Володимир да се предаде на български като Володимир, а не като Владимир. По същия начин например руското име Пётр и полското име Piotr се предават на български като Пьотър, а не като Петър. Собствените имена от чужди езици се предават на български обикновено чрез транскрипция (предаване на звуковия им състав със средствата на българския език).
Вв отделни случаичужди собствени имена се предават и чрез транслитерация (предаване на буквения им състав със съответните букви от българската азбука), по-рядко – чрез превод (само при някои отдавна навлезли или широко известни имена, напр. Августин Блажени, Карл Велики, Хенри Осми) и също рядко – в установена по традиция форма (отново при отдавна навлезли и широко известни имена, напр. Англия, Париж, Дарвин).

Официален правописен речник (2012), с. 30. [...]