Отговор:
Когато се употребява наречието безкрай, което означава 'извънредно продължително, много дълго; безкрайно', изписването е слято. Например: Няма да вървим безкрай. Когато се употребява съчетанието от предлога без и съществителното име край, изписването е разделно и се има предвид, че нещо няма край. Например: Историята, разказана от него, беше без край (равнозначно на Историята, разказана от него, нямаше край).
Категория:
Етикети: