Езикови справки

Названията на учебните предмети се пишат с малка буква и без кавички. Названието на предмета човекът и природата обаче е препоръчително да се пише в курсив. Това е по-особен случай, защото думата човекът винаги е с пълен член в названието на предмета, дори в изречението то да е след предлог, например: „Каква оценка имаш по човекът и природата?“.

Официален правописен речник (2012), т. 41.15.1.

В изречението Това е Спарки малко преди да прекара Коледа скрит в шкафа не трябва да има запетаи. Това е сложно изречение, в което има две прости изречения, но пред съюза преди да, въвеждащ второто просто изречение, има уточняваща дума – малко. В такъв случай двете прости изречения не се отделят със запетая. Изразът скрит в шкафа не е обособена част, а сказуемно определение във второто просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 90.

В изречението е правилно да се употреби пълен член: „Протокол“ означава протоколът, изготвен..., тъй като думата протокол се свързва с глагола означава в значение 'е'. Пълен член се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се, представлявам (в значение 'съм').

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

Правилно е да се пише разделно: данъчно задължено лице. В определени контексти е възможно разместване на съставките, напр. задължен данъчно.

Правилно е остракиране. Думата е образувана от съществителното име остраки, което е от гръцки произход и означава 'чирепи, парчета от съдове'. Със същото значение като остракиране е и съществителното име остракизъм. Съществителното остракиране обаче не е производно от остракизъм, а от глагола остракирам. Срв. и напр. глагола героизирам, производен от герой, не от героизъм.

В израза На Ива с най-добри пожелания не се пише запетая пред предлога с. Изразът функционира като просто изречение, в което няма подлог и сказуемо. Не са налице обособени части, вметнати думи и изрази и обръщения, затова не се пише запетая пред предлога с.

Две прости изречения, свързани със съюза да, не се отделят със запетая, напр. Обади ми се да ти кажа какво да правиш. Но когато между тях е разположено друго просто изречение (в случая – когато се събудиш), пред да-изречението се поставя запетая, която бележи края на другото просто изречение: Обади ми се, когато се събудиш, да ти кажа какво да правиш.

Жителите на Разлог се наричат разложани. За мъж, който е роден или живее в Разлог, се употребява думата разложанин, а за жена – разложанка.

Официален правописен речник (2012), с. 544.

Правилно е думата да се произнася с ударение на втората сричка: пълчѝще, пълчѝща.

Официален правописен речник (2012), с. 537.

Думата има дублетно ударение: както зѝмнина, така и зимнина̀. И двата варианта са правилни.

Официален правописен речник (2012), с. 282.

Правилно е слятото изписване с малка буква, напр. постковид синдром, тъй като постковид е сложна дума, в която първата съставка пост пояснява втората ковид (срв. и посттоталитаризъм, посткултура и др. под.).

Ако е употребено съкращението КОВИД, тогава писането е с дефис: пост-КОВИД синдром.

Официален правописен речник (2012), Слято  писане, с. 51.

Правилно е както Йерусалим, така и Ерусалим. Препоръчителният вариант обаче е Йерусалим. В „Официалния правописен речник на българския език“ от 2012 г. (София, изд. „Просвета“) прилагателните имена йерусалимски и ерусалимски са посочени като дублети, но ерусалимски е в курсив, което означава, че този дублет не се препоръчва.

Официален правописен речник (2012), с. 257, 309.

В края на израза С цел подобряване на обслужването, когато следва подлог, не се пише запетая, тъй като не е налице условие за употреба на запетая в простото изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 79 – 84.

Правилно е да се пише айрян.

Официален правописен речник (2012), с. 151

Виж в БЕРОН

Думата филмтаблетка се пише слято, тъй като представлява сложна дума, в която първата съставка филм пояснява втората съставка таблетка. Тъй като първата съставка е съкратено прилагателно от чужд произход (филмирана), писането е слято.

Официален правописен речник (2012), т. 53.5.