Езикови справки

Френското de се произнася [дьо] и съответно се предава на български като дьо: Филип дьо Ротшилд.

В изречението е правилно да се употреби пълен член: „Протокол“ означава протоколът, изготвен..., тъй като думата протокол се свързва с глагола означава в значение 'е'. Пълен член се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се, представлявам (в значение 'съм').

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.1.3.

Правилно е да се пише разделно: данъчно задължено лице. В определени контексти е възможно разместване на съставките, напр. задължен данъчно.

Правилно е остракиране. Думата е образувана от съществителното име остраки, което е от гръцки произход и означава 'чирепи, парчета от съдове'. Със същото значение като остракиране е и съществителното име остракизъм. Съществителното остракиране обаче не е производно от остракизъм, а от глагола остракирам. Срв. и напр. глагола героизирам, производен от герой, не от героизъм.

Правилно е слятото изписване с малка буква, напр. постковид синдром, тъй като постковид е сложна дума, в която първата съставка пост пояснява втората ковид (срв. и посттоталитаризъм, посткултура и др. под.).

Ако е употребено съкращението КОВИД, тогава писането е с дефис: пост-КОВИД синдром.

Официален правописен речник (2012), Слято  писане, с. 51.

Правилно е както Йерусалим, така и Ерусалим. Препоръчителният вариант обаче е Йерусалим. В „Официалния правописен речник на българския език“ от 2012 г. (София, изд. „Просвета“) прилагателните имена йерусалимски и ерусалимски са посочени като дублети, но ерусалимски е в курсив, което означава, че този дублет не се препоръчва.

Официален правописен речник (2012), с. 257, 309.

Правилно е да се пише айрян.

Официален правописен речник (2012), с. 151

В изречението Напът съм да се откажа напът се пише слято, тъй като е наречие.

Официален правописен речник (2012), т. 53.20.1

Думата филмтаблетка се пише слято, тъй като представлява сложна дума, в която първата съставка филм пояснява втората съставка таблетка. Тъй като първата съставка е съкратено прилагателно от чужд произход (филмирана), писането е слято.

Официален правописен речник (2012), т. 53.5.

Правилно е думата специален да се членува с кратък член: Осъществиха срещи с редица функционери на организацията (в това число специалния представител). Съчетанието, в което участва членувата дума – специалния представител, се отнася към съчетанието редица функционери, което е допълнение, а не подлог в изречението (Осъществиха срещи с него). Затова прилагателното име специален се членува с кратък член.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Правилно е думата световен да се напише с малка буква: 64-ти световен статистически конгрес, тъй като началото на собственото име се бележи от числителното редно име, написано с цифра – 64-ти. Освен това съставното собствено име не включва друго собствено име. При този тип собствени имена главна буква се пише само когато числителното редно се изписва с думи: Шейсет и четвърти световен статистически конгрес.

Официален правописен речник (2012), т. 39.1.

Ако се има предвид блед жълто-зелен цвят, а не оттенък, който е между бледожълто и зелено, е правилно да се напише бледо жълто-зелен. В този случай е налице словосъчетание от наречието бледо и прилагателното име жълто-зелен.

Официален правописен речник (2012), т. 55.6.

В изречението Тя е връзката ни с него – единствения непознаваем свят прилагателното име единствен трябва да се напише с кратък член, тъй като се отнася към думата него, която не е подлог в изречението.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Правно обвързващ се пише разделно, тъй като е съчетание от наречие и сегашно деятелно причастие. Срв. и: правно необвързващ, правно и морално обвързващ.

Официален правописен речник (2012), т. 53.17.1, т. 55.6.

При официално общуване с непознат е най-уместно да се използва цялата фамилия – Димитрова-Христова, тъй като това е фамилията по документи, а и не е известно дали носителят предпочита едната от двете фамилии и коя точно предпочита. В работна среда, когато е известно дали носителят има предпочитание към едното фамилно име, би могло само то да се използва при обръщение.