Езикови справки

По-добре да се използва знакът за параграф (§), както е прието. Съкращението пар. не е общоприето и еднозначно, поради което не е достатъчно разпознаваемо.

Френското de се произнася [дьо] и съответно се предава на български като дьо: Филип дьо Ротшилд.

Названията на учебните предмети се пишат с малка буква и без кавички. Названието на предмета човекът и природата обаче е препоръчително да се пише в курсив. Това е по-особен случай, защото думата човекът винаги е с пълен член в названието на предмета, дори в изречението то да е след предлог, например: „Каква оценка имаш по човекът и природата?“.

Официален правописен речник (2012), т. 41.15.1.

В изречението Това е Спарки малко преди да прекара Коледа скрит в шкафа не трябва да има запетаи. Това е сложно изречение, в което има две прости изречения, но пред съюза преди да, въвеждащ второто просто изречение, има уточняваща дума – малко. В такъв случай двете прости изречения не се отделят със запетая. Изразът скрит в шкафа не е обособена част, а сказуемно определение във второто просто изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 90.

Правилно е остракиране. Думата е образувана от съществителното име остраки, което е от гръцки произход и означава 'чирепи, парчета от съдове'. Със същото значение като остракиране е и съществителното име остракизъм. Съществителното остракиране обаче не е производно от остракизъм, а от глагола остракирам. Срв. и напр. глагола героизирам, производен от герой, не от героизъм.

В израза На Ива с най-добри пожелания не се пише запетая пред предлога с. Изразът функционира като просто изречение, в което няма подлог и сказуемо. Не са налице обособени части, вметнати думи и изрази и обръщения, затова не се пише запетая пред предлога с.

Две прости изречения, свързани със съюза да, не се отделят със запетая, напр. Обади ми се да ти кажа какво да правиш. Но когато между тях е разположено друго просто изречение (в случая – когато се събудиш), пред да-изречението се поставя запетая, която бележи края на другото просто изречение: Обади ми се, когато се събудиш, да ти кажа какво да правиш.

Правилно е думата да се произнася с ударение на втората сричка: пълчѝще, пълчѝща.

Официален правописен речник (2012), с. 537.

Думата има дублетно ударение: както зѝмнина, така и зимнина̀. И двата варианта са правилни.

Официален правописен речник (2012), с. 282.

Правилно е както Йерусалим, така и Ерусалим. Препоръчителният вариант обаче е Йерусалим. В „Официалния правописен речник на българския език“ от 2012 г. (София, изд. „Просвета“) прилагателните имена йерусалимски и ерусалимски са посочени като дублети, но ерусалимски е в курсив, което означава, че този дублет не се препоръчва.

Официален правописен речник (2012), с. 257, 309.

В края на израза С цел подобряване на обслужването, когато следва подлог, не се пише запетая, тъй като не е налице условие за употреба на запетая в простото изречение.

Официален правописен речник (2012), т. 79 – 84.

Думата филмтаблетка се пише слято, тъй като представлява сложна дума, в която първата съставка филм пояснява втората съставка таблетка. Тъй като първата съставка е съкратено прилагателно от чужд произход (филмирана), писането е слято.

Официален правописен речник (2012), т. 53.5.

Правилно е думата специален да се членува с кратък член: Осъществиха срещи с редица функционери на организацията (в това число специалния представител). Съчетанието, в което участва членувата дума – специалния представител, се отнася към съчетанието редица функционери, което е допълнение, а не подлог в изречението (Осъществиха срещи с него). Затова прилагателното име специален се членува с кратък член.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.

Ако се има предвид блед жълто-зелен цвят, а не оттенък, който е между бледожълто и зелено, е правилно да се напише бледо жълто-зелен. В този случай е налице словосъчетание от наречието бледо и прилагателното име жълто-зелен.

Официален правописен речник (2012), т. 55.6.

В изречението Тя е връзката ни с него – единствения непознаваем свят прилагателното име единствен трябва да се напише с кратък член, тъй като се отнася към думата него, която не е подлог в изречението.

Официален правописен речник (2012), т. 17.6.2.2.