правдѝв, -а, -о, прил. 1. Който обича правдата и я спазва. Правдив човек. 2. Който съдържа правда, основан е на правдата. Две-три думи казваше само той, но те биваха сърдечни и топли, искрени и правдиви. Йовков. Правдив образ.