просмỳквам, -аш, несв.; просмỳча, -еш, мин. св. просмỳках, св., прех. За течност, газ и под. — поемам в себе си, прониквам се, пропивам се от нещо. Земята просмука разтопения сняг. П. Димитров. Скалите просмукват слънчевите лъчи. Ст. Костов. Земята просмуква влагата. Дрехите просмукват тютюневия дим. просмуквам се, просмуча се страд.
|