примирèние, мн. няма, ср. Безропотно понасяне без съпротива на беди и нещастия. Той се покори на съдбата с примирението на мъдрец. Елин Пелин. Без да погледне настрана, Ламбрев се качи и седна, все тъй спокоен, с една слаба усмивка на лицето си, в която имаше и гордост, и примирение пред всичко, което можеше да се случи. Йовков. И дали ще го видя пак някога? Тя и сега си зададе този въпрос и веднага си отговори с чувство на примирение и тъга, че няма да го види повече. Дим. Ангелов.
|