прокълнàвам, -аш, несв.; прокълнà, -èш, мин. св. -àх и проклèх, прич. мин. страд. прокълнàт и проклèт, св., прех. Проклинам. Аз ще мога ли да се откажа от своето пъклено желание или страшната мисъл ще ме заведе до там, щото народът и потомството ще прокълнава името ми. В. Друмев. прокълнавам се, прокълна се страд.
|