променлѝв, -а, -о, прил. Който често се променя; непостоянен, променчив. Но няма що; съдбата е променлива: днес зла — утре добра, и тъй нататък. Вазов. Той и сега си мислеше за Нона — откъслечни мисли, бързи, променливи. Йовков. Променливо време. □ Променлив ток (физ.) — електрически ток, който периодически променя своята сила и посока на движение. Променливо движение (физ.) — движение, при което движещото се тяло изминава за равни времена различни пътища.
|