проломòтвам, -аш, несв.; проломòтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Почвам да говоря нещо неясно, неразбрано, с ломотене. Станчо прибра срамежливо дългите си крака, проломоти нещо през натъпканата си с хляб уста и подаде павурчето на Стоилка. Елин Пелин.
|