прилèжност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от прилежен. Учители му (на Микеланджело) са били най-великите стари и нови художници, възторгвал се е от тях, изучавал ги е с най-голяма прилежност, но не е искал да прилича на никого от тях и е оставал във всичко оригинален. Величков.
|