провѝсвам1, -аш, несв.; провѝсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отпускам се, увесвам се надолу. Не го биваше вече старото училище... Покривът му хлътна, стените му се разкъртиха и не държаха вече мазилката, стрехите му провиснаха та вече и ластовичките се бояха да мътят под тях. Елин Пелин. Стиснатите и челюсти се разтварят, червеният ѝ език провисва и се люлее в ускореното дишане. Йовков.
провѝсвам2, -аш, несв.; провѝся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Оставям нещо да виси отпуснато, провесвам надолу. По едно време той седна на стола, провиса глава и захърка. Елин Пелин. провисвам се, провися се страд.
|