пръч, пръ̀чът, пръ̀ча, мн. пръ̀чове, пръ̀ча (сл. ч.), м. 1. Мъжка коза; козел. Звънците се чуваха наблизо и не беше мъчно да се разбере, че тоя пръч се е отлъчил от Мариновото стадо. Йовков. Мирише на пръч. 2. Прен. Разг. Пренебр. Стар и противен, неприятен мъж, обикн. с остра брада. Ти се ожени за чорбаджи Костадиновия пръч, — отвърна тя, като се изкачи по стълбите. Д. Немиров. По-харно е той да се ожени за нея, отколкото някой богат и надут пръч. Г. Караславов.
|