престòрен, -а, о, прил. В който има преструвка; неестествен, неискрен, лицемерен. Тяхното покорство е престорено. Влайков. Искаше ѝ се да викне, да запее, но... затананика с престорен, тънък глас. К. Петканов. Те мислеха да го накажат със своето престорено равнодушие, та по този начин да го вразумят. Елин Пелин.
|