прегръ̀щам, -аш, несв.; прегъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прегъ̀рнат, св., прех. 1. Обхващам с една или с две ръце и притискам до гърдите си като израз на обич, нежност. Прегърна майка Чавдара, / в очи го черни целуна. Ботев. Ела ме, майко, прегърни / и в красно чело целуни / —... / А аз ще либе прегърна / с кървава ръка през рамо. Ботев. Да отмъстим, братко, да отмъстим, — казваше му и го прегръщаше Огнянов. Вазов. 2. Обхващам някого или нещо с ръце и го държа или нося. Стрина Венковица поведе невястата, баба Вела прегърна детето и някак тържествено тръгнаха за в черкова. Влайков. Той прегърна коленете си, отпусна глава на тях и се замисли. Г. Караславов. 3. Прен. Отдавам се изцяло на някаква идея, обществена дейност и под. И той прегърна в душата си с ентусиазъм народното дело. Вазов. Аз, като председател на училищното настоятелство, прегръщам тая идея, ръкоплескам ѝ, одобрявам я. Йовков. Когато животът изтъкне други интереси, той ще прегърне и тях, ще тръгне с тях. П. П. Славейков. прегръщам се, прегърна се страд. и взаим. Селяните се прегръщат като братя. Йовков.
|