престъ̀пност, -ттà, мн. няма ж. 1. Качество на престъпен човек, на престъпник. Душа престъпна щом се тук вести, / пред него греховете си изказва / и в ада място ѝ отрежда той: / според престъпността кръга показва. Величков (превод). 2. Съвкупност от престъпления. Борба с детската престъпност.
|