проблèйвам, -аш, несв.; проблèя, -èеш, мин. св. пробля̀х, прич. мин. св. деят. пробля̀л, -а, -о, мн. проблèли, св., непрех. За овца — изведнъж почвам да блея или блея от време на време. Бездънна тишина владееше навред... Овцете изрядко проблейваха и трополяха. Ив. Хаджимарчев.
|