прошумоля̀вам, -аш, несв.; прошумоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, прич. мин. св. деят. прошумоля̀л, -а, -о, мн. прошумолèли, св., непрех. 1. Шумоля малко, от време на време. В малката кория беше тихо, само листата прошумоляваха. К. Константинов. 2. Движа се, минавам, като шумоля. Слънцето се бе скрило вече. Ветрец премина над пожънатите нивя, прошумоля из царевиците. К. Константинов. Излезе лек вечерник и дъбът зашумя над главите им. Един узрял жълъд се откъсна от върхарите, прошумоля между клоните и тупна на тора. И. Волен.
|