присъ̀щ, -а, -о, прил. Свойствен, типичен. Веселостта, която беше присъща на характера му, беше се запазила и сега непокътната. Величков. Не му липсваше ентусиазъм и чистият идеализъм, присъщи на всеки народен учител. Йовков.