проличàвам, -аш, несв.; проличà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. Почвам да лича, забелязвам се. Малки тесни крачка, обути с червени обувки, проличаваха под дипленицата. Ст. Загорчинов. Бледността на бузите му проличаваше и през космите на брадата му. Дим. Талев. 2. Ставам ясен, явен; разбирам се. Своето недоволство стрина Венковица на първо време потуляше. Тя не дава ни най-малко да проличи то нито пред невястата, нито пред Колчо. Влайков. В кухнята още на другия ден пролича, че там пипа женска ръка. Вред беше станало прибрано, угледно. Г. Райчев.
|