приемàтел1, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Лице, което получава нещо, изпратено от другиго; получател. Иванов случайно го тури в депешата и, следователно, тя нямаше да намери приемател, а щеше да бъде счетена в София за мистификация. Вазов.
приемàтел2, -ят, -я, мн. -и, м. Радиоприемник.
|