проридàвам, -аш, несв.; проридàя, -àеш, мин. св. проридàх, св., непрех. Изведнъж почвам да ридая или ридая от време на време. Той не смееше да погледне сина си, за да не издаде сълзите си, не смееше да проговори, за да не проридае. Елин Пелин. Децата пищят и се молят, а вънка, привела глава, / сред своята скръб и неволя, / жена проридава едва. Смирненски.
|