пристъ̀пям, -яш, несв.; пристъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Пристъпвам. Осман удряше по-често конете, които пристъпяха вече тежко. Вазов. Бай Ганьо седи като на тръни; най-сетне не го сдържа, става, пристъпя тихичко по килима към вратата на кабинета. Ал. Константинов. Коленете ни се огъват, ние едвам пристъпяме. Л. Стоянов. || Обр. А в пустото поле / пристъпя вечерта. Смирненски.
|