приѝсквам1, -аш, несв.; приѝскам, -аш, св., прех. Почвам изведнъж да искам нещо или някого настоятелно, силно. Потеглиха (хайдутите) през угарите и, колкото нощта ставаше сляпа, толкова Филчо се замисляше за премеждието, което му се случи край Еркене. Сякаш силен кърсердарин улови коня за краката и го дръпна надолу. — Да не го е приискала земята? Като не върви по правия път, то се знае, че ще пати. К. Петканов. Болната прииска вода. приисквам се, приискам се страд.
приѝсквам2. Само 3 л. ед. приѝсква ми се, несв.; приѝска ми се, мин. св. приѝска ми се, св., непрех. Обзема ме силно желание за нещо; дощява ми се, прищява ми се. Как се прииска на Янко да викне да запее или да се търколи на полянката, дето тревичките светеха и кротко се клатеха от вечерния планински ветрец. Ем. Коралов. Прииска ѝ се отново да се мушне в затоплените завивки, отново да се унесе в утринната просъница, да си помечтае. А. Гуляшки
|