прецъфтя̀л, -а, -о, мн. прецьфтèли. 1. Прич. мин. св. деят. от прецъфтя. 2. Като прил. — а) За растение — който е с увехнали и окапали цветове. Вятърът ронеше последните цветове на прецъфтелите череши. А. Каралийчев. До клонестия, още неразшумен орех се криеше прецъфтелият вече дрян. Влайков. б) Прен. Който не е вече млад, свеж; остарял. Аз съм вече прецъфтял ерген и такъв ще си умра. Вазов. Прецъфтяла жена.
|