приплàквам1, -аш, несв.; приплàча, -еш, мин. св. приплàках, св., непрех. 1. Изведнъж почвам да плача или плача от време на време. Това натегнато мълчание ме гнетеше страшно. Идеше ми да приплача, но нямаше как. Ст. Чилингиров. Жената приплака и млъкна. Детето час по час приплаква. 2. Прен. Моля се много настоятелно. Само у дома му можеш подробно да му разправиш хала ни, да му приплачеш, да го смилиш. Вазов. Приплаках на кооператорите, добри хора бе, приеха ме, макар че бях със заложена къщурка. А. Каралийчев.
приплàквам2. Само 3 л. ед. приплàква ми се несв.; приплàче ми се, мин. св. приплàка ми се, св., безл. Обхваща ме силно желание да плача; доплаква ми се.
|