прѝзма ж. (гр.). 1. Геом. Геометрично тяло с успоредни основи и три или повече плоски страни. Тристенна призма. Права призма. Наклонена призма. 2. Физ. Тяло от прозрачно вещество, ограничено с две паралелни плоскости, което пречупва светлинния лъч и го разлага на съставните му цветове. Оптическа призма. □ Гледам през призмата на — гледам, възприемам не непосредствено, а от особено гледище. Природа жизнена, Цонка обичаше живота, който гледаше през призмата на младото си въображение ясен, розов. Вазов.
|