придвòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до живота в двореца на монарх; дворцов. Придворното гръцко раболепство се присади бляскаво и у българите. Вазов. Придворен церемониал. Придворни интриги. 2. Който обслужва монарха или двореца. Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване. Йовков. Придворна аптека. Придворен доставчик. 3. Като същ. придворен, м., придворна, ж. — човек, жена на служба в двореца. Царят и царицата се приближиха до тях, а отстрани застана някакъв придворен, който държеше в ръцете си някаква изплетена от тънки златни жици ваза. Елин Пелин.
|