пронѝзвам, -аш, несв.; пронѝжа, -еш, мин. св. пронѝзах, св., прех. 1. Прекарвам остър предмет през нещо; пробождам, промушвам. Че с ноктете на орел, / пронизал тая плът, / ще досегна твоя дух. Яворов. || Убивам, като пробождам с остър предмет — копие, стрела, нож — или прострелвам с куршум. Ако ти кажат, че азе / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи. Ботев. Сами пронизаха черепа си, за да не попаднат живи в ръцете на врага. К. Ламбрев. 2. 3а остър предмет — преминавам през нещо, пробождам нещо. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. Ст. Загорчинов. || За стрела, куршум и др. — убивам някого, като преминавам през тялото му. Един неприятелски куршум прониза главата му. Вазов. Теб ни вража стрела ще прониже, / ни изменнишки меч ще рани! К. Христов. || Обр. Малко по малко слънцето се откъсваше от хоризонта, топлите лъчи пронизваха хладния въздух. Д. Немиров. 3. Прен. За болка — предизвиквам остро, рязко физическо усещане. Остра болка го прониза в слабините. Г. Караславов. 4. Прен. За звук – предизвиквам неприятно остро и рязко слухово усещане. Във влажния въздух пискливо и гръмко ехтяха кларнета и тъпанът, и тая дивашка музика рязко пронизваше ушите. Елин Пелин. 5. Прен. За студ, вятър, тръпки — предизвиквам неприятно остро усещане. Мъглата още повече се сгъстяваше и ние чувствахме, че ни пронизва студ до костите. Вазов. Кина и Радулчо излязоха на върха, там вятърът е по-силен и ги пронизва. Вазов. Зазорява се; аз съм прав посред лозето, цялата ми снага пронизват студени тръпки на утрен хлад. Г. Райчев. 6. Прен. За мисъл, страх или някакво силно чувство — изведнъж изцяло обземам и засягам остро и дълбоко. Една тежка мисъл ме пронизваше цяла — да не би да му се е случило нещо лошо. Г. Райчев. Тази страшна догадка прониза съзнанието на Станка. Тя съвсем побеля, раздруса се като от треска. Г. Караславов. || За поглед — засягам дълбоко. Той пронизваше с очите си нейните и търсеше да види какво крие в душата си. Вазов. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва със страшния вторачен поглед. Елин Пелин. пронизвам се, пронижа се възвр. и страд.
|